Чували ли сте за масло от орехи? А опитвали ли сте?
Допреди сто -сто и петдесет години, така нареченият “шарлан” от орехи е бил достъпно и популярно масло, което се е използвало буквално във всяко домакинство. А в Казанлъшко и по-специално в село Енина, производството на шарлан от орехи е било и семеен бизнес, разказва БНР Стара Загора
Работилницата, в която се произвеждало то, се нарича “яхна” или “яхнаджийница”. И благодарение на Историческия музей Искра в Казанлък, в старата част на града – Тюлбето, гостите и жителите на Казанлък могат да се върнат назад във времето и да видят как се е произвеждало маслото от орехи.
Технологията не е била много проста – минавала е през четири етапа. Първото, разбира се, са орехови ядки, първо качество. Те се изпичали в пещ и след това се стривали фино на брашно с воденични камъни. За задвижването им се ползвала животинска впряга – магарета или кон. Любопитното е, че за да не се завърти свят на животното, се слагала качулка на очите му. След като брашното от орехи станело готово, се подгрявал казанът. В него се варяла сместа от вода с орехово брашно, до сгъстяването й. Получената смес се насипвала във вълнени чували, а те се пресовали. И в резултат на пресоването, изтичало маслото от орехи. А останалата смес се превръщала във вкусен орехов тахан.
Цялата тази дейност била енергоемка, започвала от октомври – ноември. Полученото масло се съхранявало в специални делви, вкопани в земята, за да се запазят качествата му. А в Казанлъшкия край производителите държели на качеството – заради това ореховият шарлан си пробил път до големите градски пазари, дори преминал границата на България.
Какво превърнало този вид поминък в музеен експонат? Както и други любопитни подробности можете да чуете в интервюто с Момчил Младенов, директор на Исторически музей “Искра” в Града на розите.
