София, свободна си! Честито! Нашата ВОЛЯ за развитие надделя. Най-голямата бензиностанция на Балканите – VM Petroleum в “Люлин”, вече работи.”
Така през пролетта на 2017 г. тогава кандидатът за депутат Веселин Марешки обяви откриването на огромната си бензиностанция с 50 колонки в столичния квартал “Люлин 4”.
Пет години по-късно Веселин Марешки мисли за излизане от пазара на горива, който движи през веригата VM Petroleum. Тя се менажира през дружеството “Трейднет Варна”. Пред “Капитал” Марешки заяви, че върви към “намаляване и разпродаване” на бизнеса и че е взето решение за приключване.
Собственикът на “Инса ойл” Георги Самуилов коментира пред медиата, че е пред финализиране на сделка за покупката на две от бензиностанциите на Марешки, но не пожела да каже кои са те. Не е ясно дали това ще е пълният обем на сделката.
Като причина за планираното излизане от пазара Марешки казва, че се пенсионира. “Показах на хората, че имат възможност да живеят по-добре, те предпочетоха да живеят по-зле”, казва той. И допълва: “Ако ние бяхме управляващи, нямаше да има такова ограбване на хората.”
Причините за търсената продажба на бизнеса и активите вероятно са по-прозаични. Според източници от сектора са тежкото положение в момента на пазара на горива, изключително силните позиции на руската компания, пазарен лидер, “Лукойл”, почти невъзможният внос на алтернативни горива и ниските маржове, на които се работи.
Моделът на Марешки стъпва на огромни продажби през нисък марж, като след кризата на пазара на горива тази политика вече не се връзва, смятат от пазара.
Кой кого търси
Според последния публикуван в Търговския регистър отчет на компанията броят на обектите на веригата към края на 2020 г. е 19. Според сайта на компанията варненската верига разполага със 17 бензиностанции, като някои от по-малките са наети, а в сайта Fuelo се публикуват цените на 13 обекта. VM Petroleum има и неработеща база за горива в Плевен и около 15 цистерни на лизинг.
По думите на Марешки купувачите сами идват, като той е в готовност да продава, ако има интерес. Източници от пазара обаче коментират, че той самият е активната страна, като е правил запитвания няколко пъти към потенциални купувачи. Това е започнало активно от април и продължава. Проблем обаче се оказвала високата цена, както и самите обекти, спецификата на самите бензиностанции и тежкият пазарен момент. Пак според източници от пазара по неофициална информация цената, която е търсил за целия бизнес, била 25 млн. лв.
Очакванията на представители на сектора са бизнесът да бъде затворен, ако не бъде продаден, тъй като към момента Марешки работил на загуба, като трудностите започнали през октомври-ноември на миналата година и били по линия на спаднали продажби.
Негативният резултат се вижда от отчета на компанията за 2021 г., като има спад на приходите 0.2% за изминалата година на фона на слабата 2020 г. и загуба 1.8 млн. лв. (виж таблицата).
Това се случва, при положение че през 2021 г. пазарът върви нагоре, а най-големите 25 компании в сектора имат ръст средно 25% на приходите си. Или на фона на изключително слабата ковидна 2020 г. “Трейднет Варна” е една от малкото, които имат корекция надолу.
Предизборно и след това
Марешки влезе в парламента с помощта на евтините горива и обещанието за 1.80 лв. за литър, както и с обвиненията към големите компании в сектора в картел и към пазарния лидер в монопол, а тогавашният директор на “Лукойл България” Валентин Златев беше наречен “самозабравил се олигарх”. “Подозираме, че над Веселин Марешки тегне изключително тежък политически чадър”, пък коментира Златев, без да назовава кой държи чадъра.
Първоначално пазарът реагира остро на влизането на дискаунтъра. Основният въпрос беше дали се планира по-широкомащабно влизане на пазара с цел реална печалба от този бизнес, или горивата са послужили само като трамплин за влизане в парламента.
Дълго време Марешки държеше значително по-ниски нива, като си навлече обвинения, че негови бензиностанции продават на цени под себестойността, което е забранено от закона. Впоследствие КЗК обвини Марешки в ценови дъмпинг. През 2021 г. обаче Върховният административен съд отмени глобата от 175 хил. лв.
С влизането в парламента постепенно реториката на Марешки затихна. А с последните драматични промени на пазара на горива разликите в цените на горивата на веригата му и тези на останалите станаха не толкова драстични.
Идеология на Марешки
Марешки навлезе в този бизнес през дружеството “Трейднет Варна”, което е еднолична собственост на майка му Веска Марешка, като тя се води и управител на бизнеса. Другата компания е “ВМ петролеум”. Тя обаче държи само марката и някои от имотите, като основният бизнес се извършва от “Трейднет Варна”.
В края на 2015 г. Марешки заяви, че за 2016 г. планира инвестиция около 100 млн. лв. във верига, като това трябваше да стане през купуване или наемане на обекти. Нещата вървяха по-бавно от първоначалните мащабни планове, но все пак се случваха в някаква степен.
През 2017 г. инвестициите само в бензиностанции са около 15 млн. лв., твърдеше бизнеменът политик. Отделно са купени 20 нови цистерни, като всяка композиция е на стойност около 500 хил. лв. Или още около 10 млн. лв.
Най-голямата инвестиция бе в бензиностанцията в София – 5 млн. лв., като цената на терена, купен през август 2016 г., беше 2.2 млн. лв. Купувач бе “ВМ петролеум”, а продавач – “Олимпия” на Сиафарикас Ставрос. Освен София с големи продажби бяха обектите във Варна, Айтос, Бургас, Пловдив, Добрич и Русе.
Обяснението на Марешки тогава за влизането в този бранш бяха големите маржове, които установил, че съществуват. “Като видях този марж с 50-70 ст. разлика, видях, че има място къде да вляза”, коментира тогава Марешки.
За да работи low cost моделът, при който разликата между доставните цени на едро и цените на дребно на литър на колонките е едва 3-4 стотинки, обаче е необходимо да се продават огромни количества, за да може да се издържат обектите и бизнесът да е на печалба, или някои от изчисленията тогава показаха, че е необходимо да се продават по 600 хил. литра на месец. Или остават други не много добри варианти – бизнесът да се дотира от другите компании на Марешки или доставчиците да му продават на по-ниски цени, но неясно по какви причини биха го правили.
Бизнесът с горивата обаче не успява да се интегрира вертикално по подобие на лекарствения му бизнес, т.е. да има сигурност и независимост на доставките. За целта беше необходима верига бензиностанции от поне 20 обекта за пласирането на един танкер и база, където да стане смесването на горивото с биосъставки и т.н. Опити за това са били направени.
Марешки първо се опита да купи старата база на “Петрол” в Стара Загора, но търгът беше спечелен от друг участник. Впоследствие обаче успя да купи от синдика на “Нафтекс Петрол” базата в Плевен. Според представители на сектора обаче тя е имала нужда от големи инвестиции. Ситуацията на пазара пък се промени драстично в последната година.
Един труден пазар
От миналата година рафинерията в Бургас започна да работи на ишлеме за холандската си шапка Litasco. През лятото на 2021 г. имаше и промяна при договорите за продажба на горива от “Лукойл България”. Те поставиха в по-добри условия крайните клиенти, т.е. обектите на дребно или ведомствени бензиностанции. За тях се предвиди отстъпка от 4 лева, но не и когато горивото се транспортира от данъчен склад към данъчен склад под режим на отложено плащане на акциз. Или търговците на едро със складове бяха поставени в по-неизгодна позиция от крайните клиенти.
Войната в Украйна донесе нови сътресения. Доведе до голямо подценяване на руския нефт Urals и до намаляването на купувачите за него. Това изстреля цените на петрола с неруски произход и международните петролни гиганти отчетоха огромни маржове.
В България това донесе пълна зависимост от руския петрол като ценово най-атрактивен. От рафинерията обясниха през пролетта, че изцяло преработват руски нефт, защото предлагането на алтернативни сортове нефт на нашия пазар било силно ограничено.
Динамиката в цената на суровия петрол се отрази още по-драматично на цената на готовите продукти. Така за компаниите, извършващи някакъв внос, настоящата ситуация се оказва доста сложна, като разликата в цената на местното производство с руска суровина и вносната направи вноса на готови петролни продукти икономически невъзможен, обричайки вносителите на загуби.
Очакванията на представители на пазара са, че за времето на полученото от България разрешение на ЕС да работи с руски нефт до края на 2024 г. вносът ще остане все така усложнен и пазарът – все по-неконкурентен. Очакванията са за още излизания от пазара освен това на Веселин Марешки.
capital.bg/
