Любомир Дудев ваел изящна бижутерия, преди да направи оръжието на българската вендета – козия рог
Майсторът на прочутите ножове от кози рог за българска вендета Любомир Дудев стана на 70 години. През 2013-а ножът му „Българската вендета“ печели вота на журналистите на международния панаир на занаятите „Булгарика“. Печели и следващия панаир във Варна. Участвал е в изложби на български майстори в Германия, Унгария, Мексико, Чехия и Япония. Майсторът от Казанлък направи невероятна изложба с оръжията си от кози рог и дамаска стомана в Етнографския музей. По бащина линия произхожда от Троянския край, от село Борима. Дядо му бил прочутият майстор грънчар Лальо Дудев. По времето на соца е вторият българин, който започва да сглобява делтапланери.
Преди да започне да прави ножове, майстор Любо Дудев минал през лек лиричен период. Тогава се научил да прави изящна бижутерия. Към това тръгнал, след като един ден съпругата му се прибрала у дома и се похвалила със скъп пръстен от кокал. Запитал се: Не мога ли и аз да направя това? И започнал да учи занаят при казанлъшкия майстор Асен. А той му казал най-важното, което трябва да знае един занаятчия: На този свят лесно се вземат пари от мъжа само когато плаща за жени, деца и умрели. Тогава не пести пари – дава колкото му кажеш! Покрай бижутерията през годините направил двете корони на Царица Роза, която избират всяка година в Долината на розите. Когато започнали да вкарват „турските боклуци“, в Казанлък били трима златари. Те трябвало да се борят с 10 магазина с турска бижутерия. Умряла уникалността на занаята, отишъл си и ищахът му да се занимава с него. Така минал към ножовете от дамаска стомана и кози рог.
Гледа на конкуренцията, която го е лишила от занаят навремето, философски. „Помислете колко майстори на свински цървули е имало някога в едно село. Цървулите се носят месец за месец и постоянно трябва да се заменят. Подметката отдолу е тънка. Във всяко село е имало мутафчия, който преде от козя вълна чували, ямурлуци. Сега имаме само един мутафчия, освен ако не е умрял, в Етъра. В един момент идват гумените цървули от Австрия, чувалите от полимери, гумените мушами. И свинските цървули, и големият ямурлук отиват на пързалката“, обяснява майстор Любо.
Говори се, че Козият рог като оръжие за отмъщение идва от прабългарите. Те обаче не са гледали кози, припомня майсторът. Според него оръжието произхожда по-скоро от траките. „И Хайтов говори, че козият рог е прабългарски. Аз смятам, че това е древен ритуал за отмъщение и идва от траките. Те са били големи воини и кръвожадни хора“, казва Любомир Дудев.
В Пловдив показа един лакът оръжие за вендета от дълъг кози рог. Излъскано е като пластика. Твърди, че е много здраво.
Ножовете от дамаска стомана са другата му страст. В момента най-хубавата стомана се купува от Украйна, Русия и Пакистан. В украинския град Полтава всеки петък на една улица излизат майсторите и си предлагат стоманата.
„В нея нещата стоят по съвсем друг начин. Там има няколко вида стомана с различно качество. Става дума за красота, а не за здравина. Шарката се гледа. Руснаците я коват от въжетата, които са за лифтовете. Но в тях има никел, за да не ръждясват. Шарката излиза от никела. Там са хватките да излезе красотата“, разказва майстор Любомир.
Дамаската стомана пристига у нас на пластини и всяко парче е с персонална цена. Дудев прави ножовете на серии по десет и винаги припомня: „Аз се храня с това нещо – не го правя само за едната хубост“.
Дядо му Лальо Дудев е известен троянски грънчар с майсторско свидетелство, което е подписано от Атанас Буров. Бил член на Русенската занаятчийска камара, а там свидетелствата ги подписвал банкерът. Сега ценната хартия стои на видно място в магазина на внука.
Лальо Дудев взел занаята си от чичо си, който бил ерген. Станал прославен грънчар. Направил в църквата „Света София“ в Истанбул някаква леща и през нея хората можели да видят как изглежда църквата отвътре. Отделно бил касапин на селото – колел бикове и ярета. Приготвил се един ден за панаира и трябвало да заколи някаква ярка. Тръгнал да я коли както бил на каруцата с грънците. „Тя обаче се свила и той й срязал само перата. Баба ми го подиграла, той се ядосал и без да ще – каруцата с грънците се забила в едно хоро. Здраво гърне не останало. Цял живот бе голям чешит. Лееше пищови, свирки и окарини от глина“, спомня си Любомир Дудев.
Само баща му от родата не бил занаятчия. „Беше учен човек – с две висши образования. Завършил история, а след това и икономика. Пенсионира се като началник-кадри на голямо текстилно обединение“, разказва занаятчията.
В началото Любо скачал като художник по агитацията от една предприятие на друго. Тръгнал от санаториума в Радунци. В ателието имал голям хладилник „ЗИЛ“ и всичко, което оставало от банкетите в санаториума, влизало в него. „С колеги и приятели – всеки ден хора и песни! Водехме много здравословен живот“, спомня си майсторът.
След това започнал в завод „България“ – първата и единствена на Балканите макаренова фабрика. Поискал да е конструктор и дизайнер, за да не ходи по манифестации. Около него имало химици и инженери, които трябвало да измислят някакви машини. „Аз като дизайнер трябваше да измислям как да изглеждат тези машини. Нито те измисляха машините, нито аз дизайна им“, признава той. Вместо това обаче започнал да прави хвърчила и делтапланери. Станал вторият човек в България, който се занимавал с делтапланери. Преди това в София докарали първите от Австрия. Правил делтапланерите по линия на ТНТМ. Оттам финансирали закупуването на тръбите и платовете.
Ходели на язовир „Георги Димитров“, сега „Копринка“. Там закачали делтапланера за влекач и с водни ски човекът политал. „Цялото това нещо продължи, докато не удавихме един колега, с когото летяхме. Разгониха ни яко, а мене ме пратиха като художник чак в Коми. Там изкарах на заточение две години“, разказва майсторът на ножове от кози рог.
След като се върнал от руската република, започнал в ДНА в Казанлък като художник. Скарал се жестоко с шефа му с чин полковник. „Нарече ме „дрисльо“ на една оперативка и доде ни раздели кинаджията, пагоните му останаха в ръцете ми. Изгониха ме много бързо. Буйна кръв съм – все пак съм служил като парашутист във великото поделение в Пловдив“, добавя Любо.
Оттам станал художник в ателието на Градският съвет на Казанлък. Така, като художник, обиколил всички възможни предприятия в Казанлък. А при демокрацията се оказало, че му липсват 15 години за пенсия. Затова продължава да работи и досега с дамаска стомана и кози рог. „Държавата се подигра с мен и не искам да имам нищо общо с нея“, категоричен той.
Престижът на ергените
Всеки от ножовете на Любомир Дудев си има свое послание и смисъл. Всичко зависи от това как е наточен, за какво е предназначен. „Ножът за лов е едно, а този за рязане на мезета и мирна трапеза съвсем друго“, подчертава той. Сред произведенията му има ергенски ножове. Такива били дарявани от баща на син като белег на съзряването, когато момчето за пръв път обръсне брадата си. По това дали ножът е бил от по-скъпи, или не, се съдело и за престижа на ергенина. Девойките, които се превръщали в млади жени, получавали от майките си пафти. „Оръжието винаги е било символ на престиж, а ножът и фукливостта вървят ръка за ръка“, смее се Дудев.
Тайната на Дамасксата стомана
Дамаската стомана става порчута в Европа през средновековието от сирийските майстори. Но произходът й е доста по-ранен. Първите майстори, които коват стомана по този начин, са в Индия. Предполага се, че технологията е измислена още преди похода на Алектсандър Велики. Смята се, че първите майстори на дамаска стомана се появяват в южния индийски град Кадуман – държавата Тамил Наду.
Източник: marica.bg
