Една позабравена любовна история показваща, че няма случайни неща. Необичайната история на Златко и Рене. Той е израснал в ромската махала в Мъглиж, а тя във Вашингтон. Запознават се през 2016 г., докато тя е на посещение в България, а днес вече са щастливо семейство. От тази красива история се ражда синът им Шалом.
“Аз дойдох в България с хуманитарна мисия – да помагаме на ромите. Всяка година екип идва от Америка. В началото не го забелязах, не очаквах да срещна някого от друга държава”, спомня си Рене.
“Не мога да го опиша точно как се случи, но просто усетих, че тя е човекът. Въпреки че аз дълги години се борих с малоценност, просто да ѝ напише едно “здрасти”. Защото си мислех аз съм пораснал в ромски квартал, в провинцията, в малко градче”, разказва Златко.
Пишат си в социалната мрежа в продължение на 8 месеца, като през голяма част от времето са си писали с помощта на интернет преводач. “Аз ѝ казах, че тя е най-прекрасният мъж, който съм срещал някога, просто преводачът така го преведе. Тя, когато беше дошла в България, каза – ти си моята красива американка”, разказва Злати.
И двамата казват, че вярата в Бог ги е събрала. “Ние вярваме в Господ. Аз чаках 10 години да срещна съпруг. Имаше много хора, които се молиха за мен, вярвах, че Господ ще ми покаже кой ще е моят съпруг, как ще изглежда. През нощта преди той да ми пише няколко човека се помолиха за мен и ми казаха, че моят бъдещ съпруг е близо, че той е тъмен и прилича на човек от Средиземноморието. Аз не повярвах, но следващата сутрин се почувствах различно и се събудих от негово съобщение“, спомня си Рене.
Тя и Златко са евангелисти. Тя е психолог по образование, а той следва история и е здравен медиатор в ромската махала. С приятели от църквата се грижат за хора в нужда. Активно участва в подпомагане на живота в местното ромско гето.
След въвеждането на извънредното положение веднага се появила необходимост от плътно следене за завръщащи се от чужбина семейства, които трябва да преминат през двуседмичен период на карантина. Младият мъж е категоричен, че в повечето от тези случаи няма проблеми: хората проявявали разбиране да останат изолирани, а там където това липсвало се намесвали местните власти, а и традиционните авторитети.
