Любимото и място в Казанлък е парк “Розариум”, а Казанлък е любимото и място по света. Смята, че човек има нужда само от любов. Предпочита поезия пред проза, а любимият и автор е Антоан дьо Сент-Екзюпери. Любимият и сезон е пролетта, харесва еднакво и кино, и театър. Като малка е мечтаела да бъде учител. В училище е мразела най-много математиката, но няма нито една двойка. Има обаче единица за подсказване по химия.
Предпочита кучета пред котки, защото даряват с много любов. Все по-рядко и остава свободно време, но обича да пише. Като най-голямото си лично постижение определя топлината, която усеща от много свои съграждани и многото приятели, които е успяла да изгради през годините. Ако може да прекара един ден с някоя историческа личност, би избрала Цар Симеон Велики, защото той е пример за владетел, а днес все повече от всякога имаме нужда от политици с такова държавническо мислене. Ако има възможност да пътува във времето, би се върнала именно в Златния век на Симеон.
Обича морето. Щастлива я правят приятелството, любовта, децата, животът като цяло, а нещастие и носят интригите, клюките и всичко пошло. Като малка е получавала съвет “да слуша повече”, но никога не е знаела колко е “повече” и колко е “по-малко”. Най-голямата и мечта е да издаде детската си четирилогия, която е подготвила от поне десет години.
Най-голямо влияние в живота са и оказали нейните родители. За да се справи със стреса, обича да се усамоти и да пише, но нещо коренно различно от журналистиката. Не може да танцува, а ако може да избира, нейната суперсила би била да чете мисли. Любимата и детска песен е “Ало, ало, слънчице”.
