Четиринадесет камери, изработени от българи, са разположени по тялото на новата мегаракета на НАСА – 98-метровата Ес Ел Ес (SLS, Спейс лонч систъм). Това съобщи главният им конструктор инж. д-р Петко Динев. Оптичните уреди ще контролират правилната работа на двигателите, излизането на горивото, откачването на степените и освобождаването на новата спускаема капсула “Орион”, по време на първия полет на ракетата Артемис 1 днес от стартовия комплекс 39B в космическия център “Кенеди” във Флорида.
Камерите, които ще следят полета към Луната, са от линията Bobcat, създадени във фирмата на казанлъчанина Петко Динев. Те издържат на температури от минус 40 до плюс 85 градуса, много силни вибрации и ускорение 100 пъти по-високо от земното. Обективът е специално изработен. Освен на конструкцията, сънародникът ни е автор и на кода,и на схемите на космическия оптичен уред.
Всички платки на камерите са тествани в България, насищането на компоненти върху тях, подготовката и изработването на корпуса им са реализирани също у нас. Камерите са сглобени в офиса на компанията в Бока Ратон, Флорида, също от българи. Работещи зад океана наши сънародници направили трасировката на платките. Можем с гордост да кажем, че изделията са дело на български ум и ръце, заяви Петко Динев, който е доктор на науките в САЩ.
Петко Динев е възпитаник на математическата гимназия в Казанлък. Негов класен ръководител бил популярният физик Теодосий Теодосиев, випускът на Динев бил първият за младия тогава учител.
Динев е работил и в лаборатория в Стара Загора, в която правели системи за лазерна локация, с цел откриване шпионските спътници на САЩ. Бил е и асистент в Техническия университет в София. През 1996 г. защитил докторантура по цифрова обработка на изображенията в Атлантик юнивърсити, Флорида. Шест месеца след пристигането му в САЩ започнал работа в НАСА, пет години по-късно преминал в сферата на телекомуникациите.
В момента компанията на Динев произвежда богата палитра от продукти – високотехнологични камери, видеокарти, цифроващи информацията в компютър, както и системи за автоматичен контрол на производството.
Кой е Петко Динев?
Основател, президент и главен изпълнителен директор на Imperx Inc., Boca Raton, Florida, USA
За Тео и школата
Като десетокласник (1977) аз се класирах в националната десетка и после спечелих първа награда (тогава още не раздаваха медали) на международната олимпиада по физика в Храдец Кралове, Чехословакия. На следващата година (1978) пак бях в националната десетката, и тогава, по идея, международна олимпиада трябваше да е в Стокхолм Швеция, но по непонятни причини беше отложена и олимпиада нямаше.
Завърших Физика през 1985 и до 1991 работих като асистент в катедрата по физика в Техническия университет в София. След промените със съпругата ми заминахме за Америка и там през 1996 направих докторат в областта на дигитална обработка на изображения. Поканих Тео да присъства на церемонията по връчване на дипломите, защото до голяма степен на него дължа това което съм постигнал. Тео ме научи да вярвам в себе си и да се боря до победа.
През 1998 г. моята докторска дисертация на тема „Визуализиране на мозъчната активност с помощта на ултразвук“ беше удостоена с награда за иновация от финансовата къща “Merrill Lynch”. Това ми даде начален тласък да осъществя една моя стара мечта – да си имам своя компания. В средата на 2001 основах Imperx. Сега компанията има 4 офиса по света, наброява над 60 души и има клиенти по целия сват. Произвеждаме високо технологични продукти – видео камери с висока разделителна способност и периферни устройства за обработка на изображения. Камерите ни летят в космоса монтирани на спътници, намират се на Международната Космическа станция, и на голяма гама от пилотирани и безпилотни самолети. Освен това, камерите ни се използват в Азия, за оптичен автоматичен контрол на производството.
Но все пак, как започна всичко. Когато през септември 1974 започнахме 8 клас на МГ „Никола Обрешков“, Тео тъкмо беше постъпил на работа и ни се падна класен ръководител. Още от самото начало ни грабна с нетрадиционния си похват. За голямо учудване на всички учители, ние тръгнахме на походи из Балкана, ставахме посред нощ да гледаме звездите и какво ли още не. По това време гимназията беше с установени традиции и репутация в областта на математиката и често имаше финалисти на окръжни и национални състезания. Физиката не беше на почит и, според тогавашния директор: „Във физиката всичко вече е открито.“. Тео определено имаше друго становище по въпроса и направи кръжок по физика. Желаещите не бяха много, но пък тези, които се престрашихме да влезем, бяхме и упорити, и навити. За голямо учудване на всички, няколко месеца по-късно 4 души се класирахме на челни позиции на окръжната олимпиада по физика и ни поканиха да кандидатстваме в националната математическа гимназия. Ние се навихме, приеха ни и няколко месеца по-късно Иван (Бъчваров, бел.ред.), Павел (Иванов, бел.ред.), Веселин (Генев, бел.ред.) и аз започнахме 9 клас в София. Това си беше голям успех, защото тогава учениците, завършили тази гимназия, ги приемаха в Университета без изпит. Нещо обаче на нас не ни хареса и то беше предимно в начина на преподаване на физиката – определено Тео ни липсваше. Не се мина и месец и ние единодушно се отказахме и, за голяма изненада на всички, най-вече на Тео, се върнахме в Казанлък. Аз мисля че този факт даде тласък на всичко. Целта беше ясна – ние искахме да се борим за място в националния отбор по физика. От този момент кръжоците по физика (по разписание веднъж в седмицата) постепенно прераснаха в сериозна школа по физика. Поради липса на място за провеждане (тогава бяхме в една и съща сграда с Втора гимназия), се събирахме рядко през седмицата и основната школа беше през събота и неделя. Голяма част от подготовката ни беше под формата на самоподготовка – решавахме си задачите в къщи и, ако имахме проблеми, ходихме и питахме Тео. И това ставаше по всяко време – аз съм ходил много често при него след полунощ и много често не бях сам. И Тео започваше да ни обяснява какво е трябвало да направим на лист хартия – тогава неговият апартамент беше основното място за събиране. И успехите не закъсняха – побеждавахме на градски и междуградски състезания, а през 1977 аз влязох в националния отбор, след което спечелих първа награда на международната олимпиада, при това като десетокласник.
Ако до този момент Тео имаше някакви съмнения за правотата на своето дело, то това заличи всякакви съмнения и даде прекрасно начало на едно велико дело. Ние бяхме първите или, както Тео често ни наричаше, опитните зайчета, но показахме, че няма граници, стига да има желание. Тео показа на света, че във всеки има скрит талант, и че постоянство и вяра в силите могат да доведат до успех. Ако искаме да постигнем нещо в живота, трябва да знаем какво искаме – също като в задачите по физика – винаги се започва от това, което се търси…
Ето как един млад и навит учител, и група ентусиазирани деца сложиха началото на националната школа по физика!
БТА & Тeocreator.org/
