Има една цяла плеяда български генерали и офицери, които са не просто забравени, а са потънали толкова надълбоко в историята, че сякаш никога не са съществували. Те са забравени, защото обществото ни е допуснало това. Сред тях е легендарният командир на Пета армия в Македония по време на Втората световна война – генерал-лейтенант Васил Бойдев.
Той е роден е на 1 януари 1893 г. в гр. Казанлък. Син е на Теню Бойдев. През 1901 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък. Между 1905 г. и 1912 г. учи във Военното училище в София. На следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 г. учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 г. в Първи ескадрон на Четвърти конен полк. През Балканските войни е адютант на генерал Велчев. По-късно е командир на картечния ескадрон на Четвърти конен полк, началник на Девети пограничен участък, началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Става преподавател във Военното училище.
От 6 октомври 1936 г. става началник на Въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на Ньойския договор.
Поради несъгласие с прогерманския курс на регентството около Богдан Филов и на военния министър Руси Русев генерал Бойдев подава оставка и на 11 май 1944 г. излиза в запаса. През 1945 г. е изправен пред „народния съд“, осъден е и е изпратен в лагер. След като изтича присъдата му, е интерниран в Троян, където живее заедно със съпругата си до смъртта си на 23 април 1984 г.
Спомените на генерал Бойдев са изключително ценни, защото са и автентичен поглед върху личността и характера на цар Борис III. Командирът на военната ни авиация е близък с монарха и не се притеснява да споделя с него своите виждания за бъдещето на България. По този начин успяваме да видим Борис III извън рамките. Според генерала монархът ни бил скептичен към Третия райх, не вярвал в победата на Германия и дори смятал Хитлер за ненормален.
От спомените на Бойдев виждаме също така нежеланието на царя и генералите, както и на повечето ни държавници да присъединят България към Тристранния пакт.
В Троян генерал Бойдев е принуден да дава частни уроци по немски език. Един български генерал, достоен командир на въздушните ни войски е доведен до положението да стане даскал, за да се препитава. Неговият наследник генерал-майор Константин Стоянов (Кочо Стоянов) поема армията на 11 май 1944 г. и я ръководи до нахлуването на съветските войски в България, когато се самоубива. Именно жената на Кочо Стоянов моли генерал Бойдев да поговори със съпруга й, за да го „озапти“ в Македония. Дотолкова генерал Бойдев е имал доверието не само на местното население, но и на своите близки, че и на близките на своите подчинени и наследници.
Бойдев оставя спомените си в няколко екземпляра и ги дава на различни троянци, за да ги четат, и които имат някакви бележки, да му ги кажат, пише негов ученик по немски.
Идеята да напише спомените си възниква след настояване от генерал-полковник Иван Кинов. В заключението на спомените си генерал Бойдев пише: „Написах моите спомени не защото смятам, че много от събитията ще се изгубят за историята, а за да дам и аз своя принос главно върху онези събития, на които съм бил не само зрител, но и действащо лице.“
Източник:”Armymedia.bg”;АВТОР БА
