Харесва целия Казанлък но любимото му място е пространството около местната болница, където работи, защото най-голяма част от времето си прекарва там. През годините след много пътувания е разбрал, че домът е най-хубавото място в света. Чете проза и поезия, има много любими автори.
Любимият му сезон е есента, предпочита кино пред театър. Като малък е мечтал да бъде лекар. В училище е мразел най-много математиката. Не си спомня по какво е била първата му двойка, но смята, че е била именно по математика.
Харесва еднакво кучета и котки. Няма много свободно време, но го прекарва в спорт иразходки из планината, макар да не се определя като типичния планинар. Като най-голямото си лично постижение определя това, че през годините е успял да съхрани себе си. Ако може да прекара един ден с някоя историческа личност, би избрал Васил Левски, за да може от дистанцията на времето да го попита “Как се прави саможертва за един народ?”. Романтичен е на тема история и ако има възможност, би се върнал в романтизма.
Предпочита планината пред морето. Щастлив го прави здравето във всеки един аспект, а нещастие му носи болестта – физическа и на обществото. Най-голямата му мечта е да види България обединена. Не може да танцува, а ако може да избира своята суперсила, би избрал да лети. Най-голямо влияние в живота му е оказал баща му, който също е бил лекар. Стреса лекува със сън и спорт, а любимата му детска песен е “Рачо капитана”.
