Климатичните промени и тяхното влияние върху розопроизводството у нас

Качеството на маслото е силно взискателно към влажността на въздуха, а засушаването се отразява върху добива на цвят

България е сред фаворитите на световния пазар по производство на рози и продукти заедно с Турция, а Розовата долина е адресът на най-качественото розово масло у нас. В България всяка година се произвеждат между 2-3,5 тона розово масло. Установено е, че специфичните климатични условия са сред най-важните фактори, влияещи върху добивите и качеството на розовото масло, а публикацията разглежда как колебанията и измененията в основните метеорологични елементи ще се отразят върху розопроизводството и качеството на маслото. Данните показват, че в по-далечно бъдеще климатичният натиск може да доведе до изтегляне на началото на прибиране на цветовете в посока към по-ранна дата, както и че променените климатични условия могат да повлияят на продължителността на периода на цъфтеж. Като непреки последици вероятно ще се наблюдават развитие на болести и неприятели, което би увеличило и разходите, свързани с нарастването на растително-защитните дейности.

Розопроизводството не е нито само земеделие, нито само бизнес, а е свързано с корените, традициите и културата на България. Исторически записи свидетелстват за присъствие на розата и розовото масло по тракийските земи още от времето на Одриско царство (5-3 век пр.н.е.). Има доказателства за съществуването на розови градини в гр. Карлово от 1712 г. През 1820 г. в гр. Казанлък е открита и първата фабрика за масло, като преди Освобождението у нас е имало около 10 000 дка градини. За да се произведе само един грам розово масло, са необходими повече от 1000 розови венчелистчета, откъснати в сутрешните часове между 5.00 и 10.00 часа, като е установено, че съдържанието на етерично масло е най-високо около 7.00 часа. Беритбите се извършват само на ръка, като розовите листенца, заедно с чашката, се откъсват с върха на пръстите. Сроковете за прибиране и продължителността на цъфтежа силно зависят от метеорологичните условия.

Два момента от този процес заслужават особено внимание – отглеждането на рози и производството на продукти. Важно е да бъде отбелязано, че розовият цвят е суровината, а крайните продукти включват „розово масло“, „розово абсолю“, „розов конкрет“, „розова вода“ и сушен розов цвят, като има и допълнителни продукти от рози като сладко, чай, ракия и др. Цветовете на розата съдържат 0,02%-0,04% етерично масло, което в редки случаи може да достигне до 0,09% в зависимост от метеорологичните условия. Ежегодното количество розово масло произведено у нас варира между 2 и 3,5 тона.

Какви са условията за отглеждане на рози?

Розите се отглеждат като многогодишна култура с подмладяване на насажденията на всеки 8-10 години. Фенологичното развитие включва следните фенофази: разпукване на пъпките, разлистване, бутонизация, цъфтеж и втори прираст. Най-важните фенофази са бутонизация и цъфтеж. При формирането на цветни бутони венчелистчетата постепенно се оцветяват и започват синтез на етерично масло. Цъфтежът се наблюдава в началото при пъпките от първи порядък, като през денонощието процесът протича импулсивно, но най-голям е броят на отворените цветове сутрин.

Съдържанието на етерично масло и качеството на розовите листенца зависят от различни фактори, включително генотипове, място на отглеждане, вид и текстура на маслото, влажност на въздуха, облачност, торене и напояване. Има проучвания, според които съдържанието на розово масло може да варира от 0,04% през май до 0,03% през юни. Необходимо е розите да се берат възможно най-рано сутрин, защото в следобедните часове съдържанието на маслото пада до 0,014%.

Климатичните особености на Розовата долина предлагат най-добри условия за отглеждане на рози у нас

Казанлъшката роза се отглежда в Розовата долина върху канелените почви по терасите на реките Стряма и Тунджа в районите между Стара планина и Средна гора с надморска височина от 375 до 711 м. Южните склонове на Стара планина и северните склонове на Средна гора оформят долината и са естествена преграда с метеорологично значение. Максимумите на валежите са през май и юни и съвпадат с периодите на бутонизация, цъфтеж и прибиране.

Съчетанието между топлина и овлажняване оказват благоприятно влияние върху качеството на розовото масло в цветовете. Цветните пъпки се залагат през пролетта при температура между 10 и 12 °C и денонощни колебания между 5 и 15 °C. Късните пролетни слани се отразяват неблагоприятно и могат да причинят измръзване. През зимата розите издържат на ниски температури до минус 25°C, но честите повратни затопляния – с по-дълга продължителност, могат да изведат растенията от покой и да ги изложат на опасност от измръзване. Розите са силно взискателни към условията на овлажняване, като ниската влажност на въздуха влияе върху качеството на розовото масло, а почвеното засушаване се отразява отрицателно върху добива на цвят.

Установено е, че колкото повече е слънцето, толкова повече са и розовите бутони

Сроковете за прибиране и продължителността силно зависят от метеорологичните условия. При топли и влажни условия времето за прибиране значително нараства до около и над месец. Към средата на процеса по беритба – в рамките само на един пиков ден, се събират до 8% от цялата реколта за сезона. След пиковия ден дневната продукция постепенно намалява. Прибирането може да отнеме и само две седмици при много горещ и сух климат, като в същото време качеството на маслото ще е ниско.

Какви са метеорологичните условия в последните години и какви рискове съществуват?

Интересно е да се разгледа дали промяната в настъпването на фенофазите и забавянето на беритбата е ежегодна закономерност. За начало на пролетта и развитието на розите е от значение датата на траен преход на средната температура на въздуха над 5°C. През един продължителен климатичен период се оформя дългосрочна тенденция пролетта да настъпва по-рано. Дори може да се отбележи, че напоследък се оформят две тенденции: пролетта да настъпва по-рано, и типичният за сезона месец април да е по-хладен.

Какво определя високото качество на цветовете и розовото масло?

Биологично активните вещества (БАВ) в българската маслодайна роза са определящи за високото качество на цветовете. Според публикация във в. „Капитал“, по-късната и хладна пролет забавя фенофазите и намалява температурната сума, нужна за синтез на сладките и ароматни БАВ. Факт е, че едни от най-топлите години са след 2000 г., както и че в последно време сме свидетели на няколко по-хладни пролетни сезона със студен април. Въпреки това на този етап все още не може да се коментира тенденция към захлаждане на пролетта в Долината на розите. В настоящия климатичен период се наблюдава повишаване на температурата на въздуха, като валежите запазват количеството си или са малко по-високи. От графиките по-долу се вижда, че температурите в Казанлък нарастват, докато при валежите не се забелязва ясна тенденция (фиг. 1 и 2).

Предвид значението на относителната влажност на въздуха е пресметнат комплексният показател Баланс на атмосферно овлажнение (БАО) в столицата на Розовата долина, гр. Казанлък за период от 55 години (фиг. 3) (Иванов 1941).

Не се наблюдава влошаване на условията на овлажнение през месеците април, май и юни, в които протичат фазите бутонизация и цъфтеж, които са важни за качеството на розовото масло. Въпреки по-високите стойности в годишните температури, условията на овлажнение остават благоприятни за доброто му качество. Забелязват се обаче тенденция към нарастване на количеството на валежите по време на прибиране през юни през последните 10 години, които следва да останат обект на наблюдение занапред.

Въпреки че всички изследвания говорят за връзката със специфичния микроклимат в Розовата долина, благодарение на който в района на Карлово и Калофер се отглеждат рози, през 2020 г. се съобщава за първи розобер за насаждения от около 380 дка, създадени в района на Добрич. Освен това край село Славеево, в община Балчик, също успешно се отглеждат насаждения с маслодайни рози. Градини има южно от Средна Гора (от Панагюрище до Чирпан) и в Северната родопска яка (Пещера, Брацигово, Стамболийски, Асеновград).

Дали обаче промяната в климатичните условия ще позволи в бъдеще розови насаждения да се отглеждат и в други региони на страната, подобно на по-широкото разпространение на смокинята, което се наблюдава през последните десетилетия, тепърва ще бъде изследвано, още повече, че темата е заложена в стратегията за развитие на розопроизводството.

Какви са прогнозните метеорологични условия до 2050 г.?

Очакванията за следващия климатичен период 2021-2050 г. са за по-високи средни температури за всички сезони и всички райони на Европа и България. С най-големи повишения на температурите се очаква да бъде летният период, следван от зимния и пролетния. Затоплянето на зимите и нарастването на температурата през пролетния период с между 0.5 и 1.5 °C (фиг. 4) би имало най-голямо значение за качеството на розовото масло.

Очакванията са за намаляване на количеството на валежите в Долината на розите за цялата година със стойности между 5 и 14 мм (фиг. 5).

Като заключение, около 2050 г. в района на Розовата долина се очаква повишаване на средната температура на въздуха с между 1° и 2°C и намаляване на количеството на валежите с 5 до 14 мм. В резултат на съчетанието между топлина и влажност, евротранспирация (изпарение и транспирация) се очертава да е по-висока с 1 до 6 мм за цялата година.

Какви биха били ефектите от промените в метеорологичните условия в България върху производството на рози?

Условията в Розовата долина, между двете планински вериги, имат силно изразено локално влияние. Промените в средните стойности на основните метеорологични показатели като цяло ще се отразят по-слабо върху добивите и качеството на розово масло в района. Все пак климатичният натиск може да доведе до промяна в началото на прибиране на цветовете в посока към по-ранна дата, както и може да повлияе на продължителността на цъфтежа. Освен това има изследвания (Weiss 1997), които показват, че повишаването на температурата може да бъде причина за намаляване на етерични масла от венчелистчетата и качеството и аромата на розовото масло.

Според моделните резултати до 2050 г. се очакват по-високи температури, но пролетният период ще бъде с най-слабо затопляне, а евапотранспирацията в района е с разлика от няколко мм, съответно последствията вероятно ще бъдат най-вече косвени, което се потвърждава и от факта, че през последните 10 години няма тенденция към понижение на средните добиви (Агростатистика).

Очертава се, засега краткосрочна тенденция към нарастване на валежите по време на прибиране на цветовете, която заслужава да бъде проследена във времето. Да не забравяме, че високата относителна влажност на въздуха е полезна, но постоянните валежи силно затрудняват процеса на прибиране. Очаква се да се засили въздействието на екстремните явления като суша, преовлажнение, високи температури и повратни затопляния.

Като непреки последици вероятно ще се наблюдава благоприятна среда за развитие на болести и неприятели.

Сухото и горещо или хладното и влажно време подобряват условията за развитие на икономически важни болести и неприятели по розите. Основен неприятел по розата е бръмбарът агрилус и по-топлите зими ще благоприятстват оцеляването му. Той нагризва периферията на листата и зимува като ларва в сърцевината на стъблото. Максималният му летеж съвпада с масовия цъфтеж на розовите бутони, особено при повече валежи. Освен това болестите с икономическо значение, като ръжда, черни листни петна и брашнеста мана, ще изискват повече и по-скъпи третирания.

Може да се каже, че водещите причини за отлив в този сектор са в голямата си част икономически, подсилени от измененията в условията на отглеждането на розовите насаждения. Грижите по създаване и отглеждането им са значителни, като ръчният труд няма аналог. В същото време изкупните цени на суровината не са удовлетворителни за розопроизводителите. В сметката би следвало да се калкулират по-високи разходи, свързани с нарастването на растителнозащитните дейности и напояването извън сезона на прибиране, които ще са косвен резултат от климатичните изменения.

Какви са перспективите и решенията?

Розопроизводството осигурява поминък за хора от полупланински райони и освен силната си икономически значимост, има и социална такава. Именно затова е важно да се гарантира сътрудничеството между държавните органи и производителите. Това би довело до по-добро управление на ресурсите и опазване на околната среда, генериране на печалба и стимулиране на отглеждането на рози.

За тази цел е изготвена стратегия за развитие на розопроизводството за периода 2021-2027 г., чиито основни акценти са:

въвеждане на обвързано финансиране за земеделските стопани;
включване на сектора в специализирани програми за наемане на работна ръка;
обвързване на държавните стимули и регулация с научни изследвания за запазване качеството на розата и розовото масло, както и внедряване на иновации;
възстановяване и разширяване на позициите на България на външните пазари на продукти от маслодайна роза и утвърждаване на розата като символ на България, търсене на допирни точки с туризма.

Въпросът дали и как тази стратегия да работи най-ефективно за обединяване интересите на розопроизводители и розопреработватели остава отворен повече от две години след началото на визирания в нея срок.

От друга страна, създаването на нови градини изисква инвестиция, която следва да се възстанови на по-късен етап. Биологичното производство е също едно от решенията и би могло да допринесе за по-добри козметични, парфюмерийни и фармацевтични продукти. Според информация, цитирана от Agrozona.bg, се увеличават компенсаторните плащания за биопроизводството на рози, като към края на 2022 г. около 60% от насажденията се отглеждат с биологични методи.

Във връзка с климатичния натиск и риска от развитие на болести и неприятели изключително значение ще има селекционната работа на учените от Института по розата и етеричномаслените култури, инвестирането в новите сортове червена роза и увеличаването на площите с бяла.

В заключение, и днес Розовата долина е най-подходящият климатичен район за производство на розово масло в страната. Отглеждането на маслодайна роза и в други райони е възможно, но за осигуряване на оптимални условия за вида, като например изкуствено оросяване, ще трябва да се предвидят допълнителни инвестиции. Въпреки климатичния натиск, България е с много добри шансове и възможности да запази лидерските си позиции, но държавата би следвало да има активна роля при решаването на проблемите на сектора.