“Вече броим нетърпеливо часовете до Новата 2022 г. Вероятно със същото нетърпение са следени стрелките и на този настолен часовник.
Той се съхранява във фондовете на Националния политехнически музей и е произведен в немската фабрика за часовници Uhrenfabrik – C. Schuler – Schwenningen около 1930 г.
До нас достигна благодарение на Маргарита Иванова Папукчиева от Казанлък, на която сърдечно благодарим!”. Това съобщиха днес от Националния политехнически музей в София на Фейсбук страницата си.
През 2019 г. БТА публикува информация за Маргарита и Стефан Папукчиеви от Казанлък, брат и сестра, които дариха за фонда на музея общо пет часовника, семейна собственост. Най-големият от тях е на повече от 150 години. Той се задвижва с торсионен механизъм. Самият часовник е поставен под стъклен похлупак, който би могъл да се подмени, защото времето е дало своя отпечатък. Но часовникът работи.
Останалите четири часовници също са работещи. Те са изработени в периода 1920-1930 година. Двата от тях са часовници-касички, което означава, че се навиват и започват да отмерват времето с пускането на монети. Такива в Политехническия музей досега не е имало. Другите два часовника са малки будилници, използвани за туристически цели. Това е поредното дарение, което фамилия Папукчиеви прави на Националния политехнически музей.
Във фонда на музея има и други ценни следи, оставени от известни казанлъчани. Сред интересните експонати е и механичното пиано на загадъчната Анна Орозова, съпруга на богатия и известен казанлъшки розотърговец Александър Орозов и модел на емблематичния художник от Казанлък Иван Милев за неговата “Ахинора”, припомниха пред БТА Папукчиеви, потомци на известен униатски род от Казанлък.
Източник: БТА
