С изложба и лекция в Казанлък отбелязаха навършването 200 години от издаването на „Буквар с различни поучения“ от д-р Петър Берон, познат като „Рибния буквар“. На представянето, което събра десетки посетители в Културно-информационния център, присъстваха заместник-кметът Сребра Касева, командирът на 61 Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Маргарит Михайлов, както и военнослужещи от формированието, директори на културни институти, представители на местната администрация и Общински съвет, директори на училища, ученици, общественици, граждани.
Инициативите по повод знаменателната годишнина се организират от Националния парк-музей (НПМ) „Шипка-Бузлуджа“ съвместно с Община Казанлък, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Националния музей на образованието в Габрово, Историческия музей (ИМ) „Искра“, Общинска библиотека (ОБ) „Искра“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ и Художествената галерия.
Събитието откри директорът на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов, който посочи, че почти всички културни институти в Казанлък съхраняват нещо, свързано с „Рибния буквар“ и с личността на д-р Петър Берон и призова жителите на Казанлък по-често да ги посещават и да се запознаят с тези артефакти. Освен изложбата „Непознатия Рибен буквар“ на Националната библиотека, посетителите имаха възможност да разгледат няколко важни артефакти, съхранявани в града. Показани бяха двата оцелели екземпляра от първото издание на „Буквар с различни поучения“ от 1824 година, които са във фондовете на ИМ „Искра“ и на общинската библиотека, а д-р Ангелов посочи, че Казанлък е може би единственият град в страната, който притежава повече от едно копие на изданието.
Гостите на събитието имаха възможност да видят и екземпляр от брой 9 на казанлъшкия вестник „Искра“, на чиято първа страница е отразено мащабното честване в града по повод 100-ата годишнина от издаването на „Рибния буквар“. Там се посочва още, че през 1921 година казанлъчани отбелязват подобаващо и 50-ата годишнина от кончината на д-р Петър Берон. От този брой на вестника разбираме и за двете издания на книгата, дарени на читалището, откъдето достигат до фондовете на библиотеката и на историческия музей. По време на събитието беше показан още „Учебник по обща история“, който е и връзката на д-р Петър Берон с Казанлък – в края на изданието са публикувани спомоществователите за неговото излизане и там е записано, че д-р Петър Берон предплаща пет броя, които да бъдат предоставени на училището в Казанлък. В ОБ „Искра“ в момента се съхраняват две от тези пет книги. Показана беше и юбилейната монета, създадена по повод годишнината на „Буквар с различни поучения“, както и шарж на Теньо Пиндарев, създаден по повод 150-ия юбилей на изданието, на който е изобразено как д-р Петър Берон лови риба и чете „Рибния буквар“. Шаржът е собственост на Художествената галерия в Казанлък.
Представен беше и филмът на „Буквар с различни поучения“, предоставен от Националния музей на образованието в Габрово, които бяха предвидили и подарък за присъстващите на лекцията ученици – музейна тетрадка „Рибното букварче стана ми другарче“.
От лекцията на доц. д-р Бояна Минчева от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, която е и автор на изложбата и един от най-задълбочените изследователи на „Рибния буквар“, посетителите имаха възможност да научат интересни и малко познати факти за различните издания на една от най-емблематичните книги в историята ни. “Д-р Петър Берон е фигура, която няма измерение”, каза доц. д-р Минчева и посочи, че това е една от бележите годишнина, влязла в календара на ЮНЕСКО, а за “Рибния буквар” може да се говори твърде много. Националната библиотека като най-голямата книгохранителница на България беше определена да създаде изложба за тази годишнина и подходихме доста дръзко, както е подходил и самият Петър Берон, каза тя. Изложбата съдържа седемте издания на “Буквар с различни поучения”, както и отзиви от негови съвременници.
„Буквар с различни поучения“ е детска енциклопедия, която включва основни познания по граматика, физика и аритметика, поучения, басни и илюстрации на животни. Издаден е през 1824 година в Брашов. Популярността му е толкова толкова голяма, че неговият автор доживява още шест издания на буквара (1841, 1846, 1847, 1850, 1856 и 1862 г.). Това е първият учебник, който бележи началото на светската система на обучение.
Изложбата „Непознатият рибен буквар“ще остане в Културно-информационния център в Казанлък до 4 ноември.
/БТА
