Нов български патриарх трябва да бъде избран в рамките на 4 месеца. Това обяви журналистът Горан Благоев след смъртта на Негово Светейшество в ефира на НоваТв.
„Утре би следвало да е ясно кой ще председателства заседанията на Светия синод. По правило това трябва да е най-старшият митрополит – Йосиф. Той беше човекът, който обяви избора на патриарх Неофит, сега на него се пада да председателства заседанията на Синода. Не знам дали ще може чисто физически да поеме тази отговорност. Вероятно следващият, който трябва да поеме заседанията е търновския митрополит Григорий”, заяви за NOVA Горан Благоев.
И поясни, че не ни чакат добри времена „предвид амбицията на определени митрополити да сложат бялото було”.
Смъртта на българския патриарх Неофит дава начало на процедура по избор на нов глава на Българската православна църква.
По устав, когато патриаршеският престол овдовее, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Той уведомява за кончината Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на Българската православна църква – Българска Патриаршия до избирането на Наместник-председател, което се извършва в седемдневен срок от овдовяването на патриаршеския престол. Наместник-председателят със Светия Синод предприема необходимото във връзка с избирането на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол. След това Светият Синод определя датата за свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор и разпорежда с окръжно писмо на епархийските митрополити да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели. При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели, под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия – шестима клирици и четирима миряни. За избора на представителите се съставя протокол, подписан от митрополита или от определеното от него с писмена заповед духовно лице и от избирателите. Протоколът се подпечатва и своевременно се изпраща в Светия Синод.
На заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод, се избират трима епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията по чл. 40. Когато един или двама митрополити получат изискуемото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия Синод. Ако двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит. Светият Синод отслужва благодарствен молебен и извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема правомощията, свързани със званието му. След това се съобщава името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява на обществеността.
