Ако отидете в Казанлък и се разходите по центъра, няма начин да не забележите една уникална чешма, с три лъва. Отбийте се, опитайте водата й. Вкусна е. А заслугата да има толкова пивка вода в Града на розите се дължи на един даскал и на цар Фердинанд.
Било през 1893-та. Трудно зараствали раните след Руско-Турската Освободителна война. Но животът искал своето – и Казанлък започнал малко по малко да се възстановява. А за да има живот, трябвало и вода – колкото искаш имало, но била в Балкана, под връх Бузлуджа. И за да можела да потече към града трябвали сили, познания, средства…
Един буден даскал – Иван Патев написал трогателно писмо на княз Фердинанд. Помолил го за подкрепа – да потече вода в чешмите в града. А Фердинанд обещал да изпрати своя инженер хидролог до два дни в Града на розите. Не вярвали казанлъчани, но обещаното се случило – пристигнал специалистът. А планинската вода била доведена до равнината и потекла в чешмите на казанлъчани. В знак на благодарност, а и за да се помни, местните решили да направят чешма. Открили я през 1902-1903 година. През 1908-ма година, два дни след като в подножието на Царевец княз Фердинанд чете Манифеста за Независимостта на България и оттогава вече се зове “цар на българите”, владетелят посещава Казанлък.
А близо 120-т години след официалното си откриване, гости и жители на града се отбиват и днес за глътка на “Лъвовата” или “Царската” чешма. И в най-големите жеги тя не пресъхва. И продължава да разказва за ония времена. В които думата на управниците била като хвърлен камък. А управниците мислели за народа си.
БНР Стара Загора/
