„Кризата си е криза, но празникът си е празник“, отбелязва кратка дописка отпреди 95 години в бр. 60 на в. „Казанлъшка искра“.
Някогашните казанлъчани, и по-точно жителите на първата българска казанлъшка махала – Куленската (наречена така заради една кула, която се издигала в двора на църковния двор на храм „Св. Илия“), не пропускали по именните дни да посетят близки и приятели.
Та така във втория ден на Коледата в далечната 1927 г. имен ден в Града на розите празнува някой си Христо Факерат. През целия ден посрещал човекът гости, които не спирали да минават през дома му и по мръкнало.
Както пояснява дописката в старата газета, „приемната му стая била пълна с мъже, жени и деца”.
В един момент на терена се появяват и двама развеселени куленци (демек, живеещи в Куленската махала), вдигащи градуса на соарето с дайре. Преди това те посетили локала „Еделвайс“, за да опитат новия пелин, дето заведението предлагало.
Под подрънкванията на дайрето се люшнала ръченица. В същото време се домъкнали и нови гости. И докато стопанинът се ръкува любезно с тях край вратата, „подът на стаята се продънва и всички гости падат в избата“.
Както свидетелства написаното във вестника, настъпва тревога и олелия, но след няколко минути в другата стая продължава веселието.
Пострадалите от срутването на пода в едната одая потърсили помощ чак на другия ден, като много от тях наблегнали повече върху мисията да си осигурят пресни агнешки кожи, за да налагат натъртените си телеса…
Източник: desant.net
Автор: Диана Славчева
