Сто години след като напуска Рим, художникът Иван Милев се “завръща” в Града на седемте хълма, но със своята „Ахинора“. Известната му картина ще гостува в галерия „България“ в италианската столица в експозиция, която се открива на 17 март, разказа за БТА д-р Пламен Петров, директор на казанлъшката художествена галерия. Днес той опакова картината, преди да тръгне с нея на дългия път.
Творбата е сред 20-те шедьовъра, които ще бъдат подредени в първата задгранична изложба на един от основателите на българския сецесион, който днес е сред най-скъпо продаваните български художници, отбеляза Петров.
През лятото на 1923 г. ,със студентска екскурзия, Иван Милев посещава Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция, Венеция и успява да разгледа част от постиженията на световната живопис. Завършва Държавната художествена академия с отличен за дипломната си композиция “Париж”, пишат в монографиите си за него д-р Евдокия Петева- Филова и доц. д-р Ружа Маринска.
“Ахинора” е един от най-загадъчните женски образи, твърдят изкуствоведите, които изследват творчеството му.
В Казанлък през 20-те години на XX век се носи мълва- непотвърдена, но и неотречена – за тайна любовна история между русокосия и дързък художник и красавицата Анна Орозова, съпруга на богатия и известен розотърговец Александър Орозов. Художникът е на 28 години, тя – на 26. Анна е умна, красива, властна, богата, образована, владее френски и английски, често придружава съпруга си в пътувания до различни страни. Смятана е за една от най-красивите жени на тогавашна Европа, избирана на конкурси за красота за Мис Лиеж, Мис Монте Карло, Мис Биариц, а в Остенде става “Златната Афродита”.
Предполага се, че, за да сложи край на градската клюка и да оправдае нейните посещения в ателието на Милев, съпругът й му поръчва да нарисува нейния портрет. Въображението на художника рисува Анна като Ахинора, жената на хан Аспарух. Спуска тюл пред половината от лицето й, но по огромните зелени очи съвременниците разпознават прототипа – Анна Орозова. А в съкровищницата на българската живопис остава “Ахинора”.
Експозицията в Рим е посветена на 125 години от рождението на художника, който е известен като един от създателите на българския сецесион. Негови творби са показвани в чужбина, но като част от сборна изложба, припомни д-р Пламен Петров. Милев е един от 70-те художници, които представят нашата страна през 1926 г. в Прага в най-мащабната изложба на български творци до днес, организирана по идея на Алфонс Муха и със съдействието на Иван Мърквичка. Той е един от големите майстори на темперната и акварелна техника в българското изобразително изкуство. Притежава извънредно самобитен, неповторим стил, повлиян от европейския сецесион, но дълбоко свързан с народните традиции и иконописта. Критиците го сравняват най-често с Густав Климт и Василий Кандински.
/ЛМ/
