Започва една поредица, в която ще ви разкажем за всички кметове на град Казанлък. Заедно ще проследим историята и развитието на правилата, устройството и как градът се е трансформирал в сегашното си състояние. Всички кметове са тридесет и седем на брой, и започваме от Добри Кехайов, който, макар и с кратко кметуване, е положил началото на организирането на реда в града.Още в началото искаме да благодарим на библиотека Искра, за предоставената информация и положения труд за намирането.
Добри Ганчев Кехайов е кметувал от 1.04.1878г. до 26.02.1879г. Той е един родолюбив българин от старата генерация, един предан на своята родина патриот, който е живял с идеята за своето отечество и за просвета на българите. Неговото име се свързва с учебното дело на град Казанлък.Училище, забавачница, амбулатория, които се издигат с негови средства.Децата получават книги от неговия фонд, това е един благодетел и благородна душа, която е мислила за хората.
Кехаев и значението на неговата дейност:
Добри Ганчев Кехайов (1831 – 1909)
Добри Ганчев Кехайов е един от най-значимите обществени деятели и благодетели на град Казанлък. Той е роден през 1831 г. в тогавашната нова махала в град Казанлък, в семейство с дълбоки корени и влияние, което се простира чак до времето на белишките кехаи. Баща му, Ганчо Кехая, е бил заможен и уважаван човек от Копривщица, с голямо обществено значение пред турските власти. Още от младини Добри показва склонност към учене и наука, получавайки началното си образование при известния възрожденски учител Неофит Рилски. По-късно продължава обучението си при редица други уважавани учители в Казанлък, като в същото време се занимава с търговия на розово масло.
Въпреки че се утвърждава като успешен търговец, Кехайов никога не забравя значението на образованието и културното развитие. Активно участва в обществения живот на Казанлък, като заема редица важни обществени длъжности. Особено е отдаден на училищното дело, като по време на живота си е бил дългогодишен член на училищното настоятелство и председател на градския съвет.
Един от най-ярките примери за неговата далновидност и обществена отговорност е помощта, която оказва на младия Христо Стамболски. Благодарение на тази подкрепа, Стамболски успява да се образова в чужбина, изучава медицина и се завръща в България като уважаван лекар и общественик. Д-р Стамболски става основоположник на модерното здравеопазване в Казанлък, а в чест на неговия принос местната болница носи неговото име. По този начин Добри Кехайов, чрез подкрепата си, допринася значително за здравеопазването в града и създава основата за неговото развитие.
Добри Кехайов проявява интерес и към издаването на образователна литература. С негово съдействие излизат няколко важни за времето си книги, включително френско-български речник и разговорник, насочени към младите хора и тяхното просветление. Той също така подкрепя българската книжарска дейност, подпомагайки известния книжар Райчо Блъсков, като му дава финансови средства за продължаване на книжовното му дело.
След смъртта на съпругата си, Марийка Бонджукова, Кехаев остава вдовец и без наследници. На 1 септември 1909 г. той умира, а град Казанлък го изпраща с почести. Цялото му имущество, оценено на около 100,000 лева, е завещано на града. Средствата му са предназначени за благотворителни и образователни цели, като част от тях са предвидени за детска градина и амбулатория. За съжаление, част от завещаното не е реализирано по предназначение.
Добри Ганчев Кехайов остава в паметта на казанлъчани като истински патриот, благодетел и пример за всеотдайност към родния град. Неговата наследствена щедрост и обществена дейност са незабравими и продължават да оказват влияние и до днес.
Първия кмет ма град Казанлък:
Първи стъпки във възстановяване на градската управа и града. Решават се проблемите по настаняването на руските войски и устройството на руските болници, настаняване на бежанците от околните села и Стара Загора, запазването и стопанисването на изоставените турски имоти, хигиенизирането на града, събиране на статистически данни за населението и др.
Въвежда се практиката за отдаване под наем на дюкяни, лозя, розови градини, воденици и др. Описват се земите в града и околията, прави се проучване за събираемостта на данъците, на отделни заседания се актуализират отделни данъци – напр. десятъка за сеното и трендафилите, въвеждат се различни местни такси – за лов, за строеж на здания, за правопродаване, за извършване на търговска дейност и глоби за нарушения на разни наредби.
Организират се различни избори за всички учреждения, създадени от руската администрация. Раздават се помощи на бедните по изрично съставени регистри, въвежда се контрол върху цените на храни от първа необходимост с цел по-евтина прехрана на населението.
Именуват се улиците на града, главната улица е постлана с каменна настилка /калдъръм/. Решено е да се поставят фенери за осветление на улиците, назначават се нощни пазачи, засилена е градската полиция, която е на подчинение на съвета.
