Продължаваме с поредицата за всички кметове на град Казанлък. Днес ще ви запознаем с Димитър Папазов, който е кметувал от 26 февруари 1879 г. до 9 февруари 1880 г. Той е представител на Народнолибералната партия и слага началото на действително общинско самоуправление. Градският съвет е избран от населението, а не от махленските кметове и старейшини.
Димитър Папазов взима решение за откриването на градска аптека и градска болница, като аптеката започва да функционира на 29 март 1879 г. Нивелира се градският площад, насипват се и се постилат с калдъръм редица улици. За покритие на част от тези извънредни разходи се взима решение за въвеждане на допълнителен налог във всички махали.
Взема се решение, че никой няма право да строи или ремонтира сграда без изричното разрешение на съвета. На 11 юли 1879 г. се избират училищни настоятели, които работят в тясна координация с градския съвет, контролират дейността на училищата, назначават учители и лобират за издръжката на турските и еврейските училища.
На 6 февруари 1880 г. се провеждат първите общински избори, по време на които градът е разделен на девет отдела и е избран Градски съвет от девет члена, с представители от всеки избирателен район.
Малко повече…
Димитър Папазов е роден през 1835 г. в град Казанлък. Починал на 17 декември 1902 г. Първоначалното си образование получава в родния си град, след което баща му, Дончо Папазов, го изпраща в Пловдив, който по това време е смятан за образователен център на младите българи. В Пловдив завършва гръцкото училище и овладява както гръцкия, така и френския език.
През 1854 г. се завръща в Казанлък и заедно с по-малкия си брат Ботьо поема семейната търговия с розово масло. Още докато баща му е жив, младият Димитър започва да посещава Цариград – един от най-големите центрове за търговия с розово масло. Там той проявява търговски талант и успява да изгради добри връзки с местни търговци. Христо Захариев, известен български и турски търговец, разпознава неговата честност и способност и му отпуска неограничен кредит. Друг негов благодетел, френският търговец Белон, също му предоставя финансово доверие.
С подкрепата на тези двама партньори Димитър и брат му Ботьо разширяват търговията значително. След смъртта на баща им семейният бизнес се развива в големи мащаби. Със своя труд и предприемчивост те успяват да изместят чуждестранните фирми в Казанлък, които до този момент доминират търговията с розово масло. Двамата основават агенции в големи западни градове и така поставят началото на износа на българско розово масло. Те рекламират българското розово масло в чужбина, което дотогава често се представя като чуждестранно. Техните усилия водят до по-високи цени за българското розово масло, което е от полза както за тяхната търговия, така и за розопроизводителите.
Освен с търговията, Димитър Папазов се занимава и с политика. Той искрено желае да допринесе за развитието на България и е избран за народен представител в Румелийското областно събрание, както и във Великото народно събрание за изменение на член 38 от Конституцията. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., заедно с Климент, Гешев, Тончев и Гирджиков, Папазов е изпратен при руския император Александър III, за да поиска официалното признаване на Съединението.
Неговата благодарност към Русия, освободителката на България, често се проявява след Съединението. Тази признателност обаче става причина за политически натиск, поради което Папазов е принуден да изостави търговията си и да емигрира в Цариград и Париж.
След завръщането си в България през 1889 г., Димитър Папазов основава в Казанлък Индустриално акционерно дружество „Розова долина“. Той завещава 42 000 лева за построяването на болница в Казанлък, с което оставя значимо наследство за своя град.
