Българското национално радио публикува разказ на 91-годишния учител Стойко Стойков от Казанлък
Името на историческия връх “Шипка” в действителност е връх “Свети Никола”. А истинският връх е по-нисък и се намира по склоновете на габровския дял на Стара планина. Това многократно е разказвал в свои интервюта Стойко Стойков от Казанлък. Намирам 91-годишния учител по руски език в дома на дъщеря му в София по мобилния телефон. Болят го краката и е на легло, но умът му е бистър, мислите му са ясни и подредени. Разказът започва с действията на комунистите, които дошли на власт след 9.09.1944 г. Сменят имена на улици, градове, местности и всичко, което напомня за предишния строй. На гонения са подложени и свещениците, забраняват се религиозните празници и традиции – религията е заклеймена като заблуждаваща хората.
Такава е и политиката на партийните управляващи в Казанлък. “С протокол №4 на Околийската комисия по наименованията от 26.10.1951 г. с председател – видният местен комунист Петър Калайджиев, предлага на Народното събрание историческият връх, на който българските опълченци и руски войници извоюват с цената на безценни жертви свободата ни, да не носи повече името “Свети Никола” по религиознти причини.” Така започва разказът на Стойко Стойков. Предложението е внесено в парламента на 16-ти ноември, на следващия е гласувано. А на 23.11.същата година е обнародвано в Държавен вестник и се сменя името му на “връх Столетов”. Именуват го на генерал Николай Столетов, участвал в героичните боеве за Стара Загора и в защитата на вр. Св. Никола, с което Русия печели войната.
Така до 1964 г. историческият връх, възпят с героизма и себеотрицанието на опълченците ни в “Опълченците на Шипка” от Иван Вазов се именува на царския генерал. Когато на посещение в България на 10-ти септември идва Леонид Илич Брежнев, като първи секретар на КПСС и председател на Върховния съвет на Президиума на тогавашния СССР. На път от Стара Загора към Паметника на Свободата, първият човек тогава в градския комитет на БКП в Казанлък Петко Влаев решава да спре делегацията водена от Тодор Живков и Леонид Брежнев. Всички хора не работят заради празника на “социалистическата революция – 9-ти септември”, а децата не учат. Целият Казнлък е изкаран по улиците на града. И кортежът е принуден да се отправи към трибуната, останала от предния ден в центъра на града на розите. Петко Влаев предупредил Стойко Стойков да се подготви да представи града и да посочи кои местни предприятия поддържат крепката бълагро-съветска дружба. След ръкоплясканията и скандиранията започват речите от трибуната. Докато превежда на Брежнев, Стойко Стойков съзира вр. Столетов и казва на Брежнев, че в името на българо-съветската дружба дори върхът е преименуван от Свети Никола на Столетов. След кратко мълчание Брежнев, който е запознат с този съдбоносен момент от нашата история попитал ” С какво името на един царски генерал, член на руския държавен имперски съвет е по-значимо от това на Свети Никола?” Цялото множество замръзва при този въпрос. От тогава до 1977 г. върхът не се споменава никъде с име – остава безименен. Едва за 100-годишнината от боевете на историческия връх му дават името “Шипка”. Но това е името на друг връх, съседен, който е в габровския дял на Стара планина. Но това не отговаря на историческата реалност.и стават два върха с това име. И днес има инициативен комитет от местни родолюбци, които искат да възтържествува историческата истина и върхът на Свободата с монумента да си върне името “Св. Никола, с което име на уста са загивали българските опълченци.”, въздиша старият учител.
Той си спомня, че в този ден след речите започва право българско хоро, на което се хлащат Първият – Тодор Живков, съветският гост Леонид Брежнев, първия секретар на Казанлък Петко Влаев и другите придружаващи ги, заедно с жителите на града. И така Стойко Стойков е разделен от съветското величие. Но бързо му нареждат да се хване отново до него, за да му превежда. Тогава забелязал, че този едър здрав мъж много се поти, а носът му бил червен и си помислил:”Здраво пие водка!”. При тази среща на казанлъчани с човека, определял световната политика и съдбата на България от 1964 до 1982 г., Тодор Живков казал пред хората, че Казанлък искал да бъде столица на България”
