България подкрепя искането за въвеждане на спешни извънредни мерки на ниво ЕС за сектора на свинското месо. Това заяви заместник земеделският министър Георги Събев на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в Брюксел, Белгия.
По негови думи отрасълът в страната е изправен пред сериозна криза и месопроизводителите са в трудна пазарна ситуация, повлияна от рестрикциите, свързани с ограничаването на Африканската чума по свинете, засилените изисквания към производството в кланиците заради коронавируса, повишените разходи за фуражи и свръхпредлагането на европейския пазар, което задържа растежа на цените.
Събев посочи и че нарастването на цените на основните фуражни култури и смески е обезпокоително. Той отбеляза, че за периода януари-септември 2021 г. в страната ни се наблюдава най-голямо увеличение при цената на царевицата за зърно – с 34,6% по-висока спрямо същия период на миналата година, следвана от фуражната пшеница с ръст от 18,7% и фуражен ечемик – с 5,4%.
Зам.-министърът постави проблема със значителното повишение на разходите за производство в земеделието, и по-специално тези за горива и електроенергия. През второто тримесечие на годината цените на електроенергията и горивата, влагани в селското стопанство в България, бележат ръст от 18,5% спрямо същия период на 2020 г.
Събев предупреди, че съгласно прогнозите през втората половина на годината този ръст ще е още по-значителен, което ще доведе до затруднения за земеделските производители.
Относно Стратегията “От фермата до трапезата” той заяви, че цялостното влияние от нея трудно може да се оцени в пълнота, но трябва да сме сигурни, че нашите производители и рибари участват както в прилагането, така и в оформянето на целите, заложени в нея.
Събев обаче настоя изискванията пред европейските производители да бъдат приложими и за вноса на продуктите, особено от селското стопанство и рибарство от трети страни, за да не поставят европейските производители в неравностойна конкуренция.
На Съвета бяха обсъдени също и процедурата за приемане на Стратегическите планове по новата Обща селскостопанска политика, както и функционалността на новия модел на прилагане.
В българската позиция бе отбелязано, че с наближаването на срока за подаване на Стратегическите планове от държавите членки трябва да се положат усилия от институциите на ЕС за навременно приемане на базовото законодателство за бъдещата ОСП. Посочва се, че без стабилна правна рамка държавите членки няма да могат да завършат своите Стратегически планове, което ще постави под риск продължаването на подкрепата за сектора. Основното притеснение на страната ни е, че времевият график за приемане на делегираните актове и актове за изпълнение към базовите регламенти и необходимостта от прилагане на разпоредбите им в Стратегическите планове трудно ще позволи спазването на срока за предаване на плановете – 1 януари 2022 г.
Източник: news.bg
Снимки: Agri.bg
