Първа лекция на тема „Към християнското изкуство – архитектура, образи, слово“ могат да чуят миряните от храм „Св. Йоан Предтеча“ в Казанлък, в събота, от 13:30 часа, съобщи за БТА д-р Пламен Петров, директор на Градската художествена галерия в Казанлък. Лекцията е част от цикъла „История на изкуството за всички“, която се реализира по проект „Събота в галерията“.
В своята проповед „За православната вяра“ един от най-ярките апологети на исихазма св. Григорий Палама отбелязва: „Ние почитаме образа на Сина Божи, Който с това, че е станал заради нас човек, е станал описуем (в плът), възнасяйки нашето почитание на образа към Първообраза, припомня в поканата си д-р Пламен Петров към миряните.
„Ние почитаме също така светото Кръстно дърво и всички символи на неговото страдание като божествени трофеи против общия враг на нашия род. Но ние почитаме също […] свещените храмове и места, свещените съсъди и слова, изречени от Бога, защото в тях обитава Бог. По подобен начин почитаме и свещените образи на всички светци поради нашата любов към тях и Бога, Когото те истинно са възлюбили и на когото са служили.“
Шест века по-късно, изцяло в духа на Палама „певецът на светоотеческата традиция“ Владимир Лоски ще изтъкне: „Една икона или един кръст не са прости изображения, които следва да насърчават дарената ни представна способност по време на молитва. Те са материални центрове, в които се таи божествена енергия, влизаща в единение с човешкото изкуство“. Човешкото изкуство, но не въобще, а онова, в което действа самата Божественост, намерила въплъщение в образ чрез посредничеството на художника иконописец или зограф.
Но християните са и хора на книгата, както те често биват виждани от мюсюлманите. Словото, овеществено в тялото на книгата обаче, често остава заключено в библиотеката, в храма и намира своята изява при богослужението, при зазвучаването му в дома на Бога. А и да не беше така, всъщност словото отново би останало непрочетено от множеството, защото в епохата на Средновековието, четенето, а още повече писането, са привилегия на малцина. Навярно за това Нил от Анкира се обръща към епарха на Олимпиодор с думите: „Ти предлагаш да се украси църквата, която току-що си построил, със сцени на лов и риболов, за удоволствие на очите […] Ти трябва да покриеш стените на църквата със сцени от Стария и Новия завет, за да могат неграмотните, които не са в състояние да четат Светото писание, виждайки стенописите, да възприемат доблестта на истинските служители на Бога.“ А папа Григорий Велики изтъква пред епископа на Марсилия – Серенус: „Живописта се използва в църквата, за да даде възможност на необразованите, които я виждат по стените, да опознаят това, което не могат да прочетат в книгите.“ Подобно синкретично отношение между частите от диадата „слово–образ“ изповядва и Василий Велики, който пише: „Това което думата съобщава чрез звука, нарисуваното го прави явно чрез образа“, а светите отци от Седмия Вселенски събор, добавят, че „посредством тези два допълващи се начина придобиваме знание за една и съща реалност“, посочва директорът на казанлъшката галерия.
В рамките на платформата „Събота в галерията“ предстоящите две срещи през октомври ще са посветени именно на него – на християнското изкуство – на храмовото пространство и свещените образи в него. Това ни дава повод да излезем от територията на галерията и да пристъпим през църковния праг – в „земния дом на Бог“, и да се потопим във вековната история на религиозното изкуство, посочва д-р Пламен Петров.
БТА/
