Отпадане на всички ограничения за добив, наложени извън Закон за горите и съответните Наредби, с цел обективно прилагане на устойчивото управление горите. Това е едно от нещата, които искат от Лесотехнически Университет, София и Института по гората към БАН. В своята позиция с искане, те изпратиха до президента Румен Радев, народните представителите, министри.
“Група “зелени” депутати са внесли проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите. Отново на основание популистки твърдения без научни доказателства на лица и организации без какъвто и да е производствен опит и професионални умения се предлагат още значими ограничения за стопанисването на горите, извън смисъла на Закон за горите, добрите лесовъдски практики и Наредба 3 на МОСВ. Предложеният ЗИД е без оценка на въздействие, без обосновани мотиви и без обществени консултации, възмущават се те.
Ето за какво настояват различните горски камери, стопанства и асоциации:
- Да бъде срочно направена организация и да бъде реализирана Национална горска инвентаризация, по хармонизирани с ЕС методи, която да даде точна информация за горско – дървесния ресурс на страната. Според някои експерти годишният прираст от 14 млн.м3 е занижен. Експертната оценка сочи, че реалните стоящи запаси в горите на страната също са подценени поне с 10%.
- Дърводобивът е най-слабото звено в горско-стопанската верига. Ето защо следва да се търсят възможности за модернизацията и механизацията му, чрез подходящи финансови стимули по механизмите на различните фондове и програми на ЕС. Също така са нужни програми за обучение на оператори за работа в горите. Не на последно място е разширяване на приложението на дългосрочни договори за работа в горите, което ще насърчи предприемачите да инвестират в тази дейност.
- Научно обосновано е плавно увеличаване добива на обла дървесина от горите ни, поне на нива средни за държавите в ЕС, т.е. при съотношение ползване/прираст около 75%. Съгласно основополагащ документ за горското стопанство у нас – “Стратегически план за развитие на горския сектор 2014-2023 г.” такова увеличение е оправдано поради спецификата на горските ресурси у нас. Колкото е по-развита икономически е съответната държава, толкова е по-високо нивото на устойчиво ползване на възобновимите ресурси като горите. У нас това съотношение е под 50 %, т.е. реално се усвояват по-малко от половината от произведената дървесна маса от горите в страната на годишна база. Противно на насажданите популистки твърдения, нарастването на съотношението ползване/прираст ще доведе до повишаване на годишния прираст на горите, т.е. по-големи нива на поглъщане на СО2 в горските територии. Отделно ще е налице по-значимо предлагане на обла дървесина на пазара, респ., нормализиране цените и запазване конкурентоспособността на българските фирми от горскопромишления комплекс на международния пазар.
- Нужни са още значителни инвестиции за изграждане и поддръжка на подходяща пътна инфраструктура в горските територии. Тя гарантира не само опазването на горите но е задължително условие за разширяване практиките на модерен, безопасен и механизиран дърводобив. Всички експерти в горския сектор са единодушни, че ръчния труд в горите няма бъдеще.
- Отпадане на всички ограничения за добив, наложени извън Закон за горите и съответните Наредби, с цел обективно прилагане на устойчивото управление горите, в т.ч. отмяна на Заповед 49- 398/16.09.2021 г и на Заповед РД 49-195/21.05.2021 г. на министъра на земеделието, които противоречат на горскостопанската наука и действащата нормативна уредба.
- Разширяване на публичността и предвидимостта в сектора. Това включва запознаване на обществото с дейността в горите и фактите за състоянието им, в противовес на популизма и фалшивите новини, носещи се в публичното пространство и имащи за цел да защитават неясни интереси. Популяризиране на дървесината като материал на бъдещето и с изключителна важност за кръговата икономика.
- Отхвърляне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен на 06.07.2022.
Исканията са от: Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост, Българска камара на химическата промишленост, Браншова камара на целулозно-хартиената промишленост, Българска стопанска камара, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Българска търговско-промишлена палата, Асоциация на индустриалния капитал в България, Асоциация на Българските преработватели на дървесина и Сдружение с нестопанска цел – на горскостопанските фирми.