Утре /02 август/ от 18ч. в залата на Музей на Фотографията Казанлък се открива изложбата “Фотографски експерименти” на Силвио Томов. Изложбата е историко-фотографска и представя шест техники, както стари и позабравени процеси, така и нови. Също нестандартен поглед към фотографията – експерименти, като опит за най-пълно себеизразяване.
Силвио Пламенов Томов e магистър по Нова и съвременна българска история и понастоящем докторант в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгата „Щрихи от новата история на Самоков“. Публикувал е над 15 статии в списания, като: “Българска наука”, “Минало”, “Времена”, „Анамнезис“, годишник на асоциация “Онгъл” и Институт за изследване на изкуствата (БАН).
Публикува в местния печат в град Самоков. Член е на литературен клуб „Димчо Дебелянов“ в града. Интересите му са в областта на новата и съвременна българска история, местната история на град Самоков и околността му, както и история на българската фотография (също старите фотографски техники – теория и практика). Има завършен курс по аналогова фотография във фотошкола „Паралакс“ с ръководител Николай Трейман.
Автор е на две документални изложби за Иван Йончев и за Петър Боев. Негова творба е класирана във финалната изложба към Националната награда по фотография „Анастас Карастоянов“ 2021 г. Член е на Българския фотоклуб (основан през 1920 г.).
„За мен фотографията не е хоби, нито средство за запълване на времето, а начин на живот и определен тип мислене. Това, което я отличава от науката (например историята), която е моята първа страст, е липсата на ограничения и голямата свобода на изразяване, която ти дава. Времето от първия кадър до изложбата. Всяка една творба извървява дълъг път и ти задължително го извървяш сам. Това се отнася независимо дали си сам навън (или в група) и снимаш или сте „насаме“ с копирния апарат. Аз не мога да снимам по задължение или по поръчка.
…Какво е за мен фотографията?
Импулс, настроение, чувство, преживяване… Много повече от физическо регистриране на обекти, действие или перфектно изпълнение на дадена техника. Надявам се, зрителите да усетят това, което и аз усещах, докато създавах тези изображения.“
Силвио Томов
