През последните дни български села в района на Карлово са потопени под слоеве пясък и тиня от наводнения. Събитията извикват асоциации със създаването на горската администрация в България през 1879 г. и дейността й по залесяванията като превенция. За експертна гледна точка към причините за бедствието и връзката с управлението на горите “Дневник” се свърза с Нели Дончева, координатор на програма “Гори” на WWF-България.
Във WWF работите по темите и за горите, и за водите. Каква е връзката между двете теми и виждаме ли я при наводненията в Карловско?
– Между гората и водата съществува неразривна връзка. Горите имат водоохранни и водорегулиращи функции – опазват задържането и регулират оттока на водата. Тези екосистемни функции на горите имат решаваща роля за предотвратяване на наводнения, контрол на речните течения и качеството на водата, намаляване на наносите във водните течения и басейни.
Когато гората заема значителни части от даден водосбор на река, тя играе критична роля при поддържане на количеството и качеството на водата. Колкото водосборът е по-важен от гледна точка на предпазване от наводнения, риск от засушаване или за водоползването в района, толкова по-критично е значението на гората за поддържане на тези функции.
Особено важни са горските територии около реките и язовирите, около горната граница на гората, горски територии с наклон над 30 градуса, гори, създадени по технически проекти за борба с ерозията и брегозащитни горски пояси.
Районът на Карловско и Казанлък добре илюстрира връзката между горите и водите. Там са осъществени едни от най-мащабните залесявания и противоерозионни дейности в страната ни преди повече от столетие. Защитните дейности срещу пороите в този край на България започват в далечната 1905 година под ръководството на френският лесовъд Феликс Вожели, който оглавява първото “Бюро за упрепяване на пороищата и залесяване” в България. По негови данни в периода 1900 – 1910 година е имало 163 наводнения в цялата страна, причинени от поройни прииждания. Освен щетите върху населените места е имало и човешки жертви.
Именно в района на Карлово и Казанлък през миналия век е извършена мащабна дейност по обезопасяване на речните водосборове срещу пороищата и наводненията и възстановяване на горската растителност. Всичко това идва да покаже, че връзката между гората и водата е добре известна на науката и практиката.
За съжаление в наше време сме свидетели на тенденции, които компрометират постиженията на лесовъдската наука и практика от близкото минало. Тези тенденции са силно повлияни от политически и икономически интереси и не са от полза нито за гората, нито за обикновените хора. Особено напоследък се забелязва превес на значението, които се отдава на горите като източник на дървесина.
За съжаление, не толкова се цени ролята на горите като фактор за предпазване и смекчаване вредното въздействие от наводнение, свлачища и ерозия, която е особено сериозна в контекста на бедствията и щетите в резултат на промените в климата.
Ще посоча един пример: от 5 години отлежава и все още не е приета Наредбата за горски екосистемни ползи, разработена съвместно от експерти на WWF, учени и държавни горски институции. Тя би създала реална стъпка са възмездяване на регулиращите услуги предоставяни от горите, а и именно способността на екосистемите да регулират важни естествени природни процеси например регулиране на климата, на качеството и количеството на водите и др.
Каква е връзката между незаконна и прекомерна сеч и ерозията?
– Незаконната и прекомерна сеч означава, че се осъществява допълнителен натиск върху горската екосистема, че се добива повече от регламентираното и устойчиво ниво на ползване на дървесина. Именно този допълнителен натиск води до нарушаване на баланса в екосистемата и съответно да влошаване на качеството на услугите, които ни предоставят горите – в това число регулирането на водния отток и предотвратяването на ерозията.
Невъзможността на горите да осъществяват именно тези регулиращи функции създава предпоставки за засилване на негативните ефекти и щети от интензивните валежи и други неблагоприятни климатични условия.
Това се отразява върху качеството на живота ни, и има конкретни финансови измерения. От една страна –
реализираните приходи от незаконно добита дървесина потъват в нечий джоб и са пряка загуба за държавата, а от друга, всички – и най-вече пряко засегнатите от щетите хора – сме потърпевши и ощетени.
Доколко силните валежи могат да бъдат задържани от здравата гора и доколко при климатичните промени има нужда от повече от обичайните усилия?
– Всъщност гората не точно задържа валежите, а по-коректно е да се каже, че регулира водния отток. Това е т.нар. водорегулираща функция на горските екосистеми, която се изразява в способността им да преразпределят елементите на водния баланс, като увеличават дела на положителните (продуктивни) пера и намаляват непродуктивните (отрицателни).
По този начин горите осигуряват смекчаване на ефектите от промените на климата. Териториите с висока лесистост (повече гора, отколкото друг тип земи) и с хетерогенна структура на горите (по състав, възраст и структура) изпълняват по-добре водорегулиращите функции в сравнение например с разредени, едновъзрастови гори.
Прилагането на следните мерки би спомогнало за това горите да изпълняват по-добре водорегулиращите си функции, вкл. и в условията на климатични промени:
– с цел намаляване на повърхностния воден отток да се използват лесовъдски системи, осигуряващи постоянно покритие на горските територии;
– да се подпомага създаването и поддържането на смесени насаждения с неравномерна пространствена структура;
– пълнотата на насажденията във водосбора да не се намалява под 0.5 покритие с дървесна растителност;
– да не се провеждат голи сечи;
– да се прилагат технологични схеми и техника, осигуряващи минимално нарушаване на земната повърхност при дърводобива и при извоза на дървесина;
– след прекратяване на стопанските дейности се извършва рехабилитация на нарушените терени (напр. извозни горски пътища);
– при нужда (според мястото и конкретните условия) да се провеждат залесителни мероприятия за увеличаване на лесистостта на водосбора.
Именно заради пороища и наводненияпрез 1905 г. се създава първото Бюро за укрепяване на пороите и залесяване в Казанлък. Залесяванията ли са ключът?
– Когато говорим за овладяване на поройни водни течения, ключова роля имат залесяванията и противоерозионните съоъжения – напр. баражи, каменни прагчета, тераси, плетчета и др. За щастие, в миналото за най-рисковите райони са направени както залесявания, така и са изградени редица противоерозионни съоръжения.
Сега е важно постигнатото да бъде съхранено и поддържано. Специално в залесените тогава гори – предимно от иглолистни видове – се наблюдават очаквани процеси, като например естествено настъпване на местни широколистни видове. Това се обяснява с факта, че на голите ерозирани склонове почти без почва или с бедна такава в началото на миналия век са залесявани пионерни видове като бял и черен бор при много по-ниски надморски височини от тези, при които са естествено разпространени двата вида. Трябва да кажем, обаче, че те са изиграли своята положителна роля, изразяваща се в създаването на горски микроклимат и почва, позволяваща “завръщането” на местните , предимно широколистни представители на дендрофлората на България (дъб, бук, габър, мъждрян, явор и т.н).
Усилията на горските стопани днес са насочени към подпомагане на естественото възобновяване в тези гори от местни видове, тъй като те са по-адаптирани и устойчиви към вече създадената горска микросреда. На тези възобновени участъци най-смислено, природосъобразно и икономически изгодно би било да се разчита на естествените възобновителни и залесителни процеси на гората.
На оголени ерозирали терени, където условията са сурови, е смислено да се извърши комбинация от дейности – залесяване и изграждане на противоерозионни съоръжения – по примера на Феликс Вожели.
Основна дейност за превенция на наводненията на общините е чистенето на речни корита. Кога това е ефективно и кога не?
– Съгласно Закона за водите постоянната оперативна защита от вредното въздействие на водите включва и поддържане на проводимостта на речните легла. Дейностите, които засягат крайречните гори, са уточнени в чл. 140: “премахване на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета” .
За съжаление се наблюдават няколко типа проблеми при прилагането на тези разпоредби:
1. Прочистване на речни корита в планинската зона: Речните корита в планинската зона са сравнително тесни и практиката показва, че сечта на здрави букови и елшови дървета извън населените места по никакъв начин не допринася за подобряване на проводимостта на реката. Дори напротив, премахването на такива дървета, които реално укрепват брега, има обратен ефект. На тяхно място се развива гъст храстов етаж, който всъщност намалява речната проводимост. Така съмненията са, че истинската цел на такова “прочистване” е добивът на дървесина. Единственото прочистване, оправдано в горните течения и то в редки случаи, е, когато е нужно премахване на паднали или наклонени дървета, които заплашват да нарушат проводимостта на съществуваща инфраструктура – мостове, отточни тръби и др.
2. Прочистване на речни корита в долните и средни течения на реките: Тук проблемите са свързани с изсичането на крайречна растителност, в някои случаи на разстояние до 500 m от леглото на реката, в участъци, в които няма дига. Отново, поддържането на проводимостта на речните легла е само претекст за добив на дървесина. Премахването на здравите дървета често води до ерозия и понижаване на ерозионното ниво. В резултат се увеличава значително рискът от по-големи щети – свлачища, подкопаванe и срутване на подпорни стени, мостове и други. Световната практика е тези проблеми да се решават с опазване на крайречната растителност и дори възстановяването ù при увреждане. И у нас, като възможна мярка в Закона за водите, с цел контролиране на оттока (чл. 117, ал. 2, т. 5), укрепване и опазване на бреговете на реките от ерозия (чл. 140, ал. 4, т. 3, г.) е предвидено залесяването. Тази част на закона (почти) никога не е прилагана.
3. Изхвърляне на клони в речното корито: Често областните администрации, които отговарят за тази дейност, нямат средства за поддържане на проводимостта на реките и наемат изпълнители срещу продажба на дървесина. Те от своя страна нямат никакъв друг интерес извън добитата дървесина, съответно вършината често пъти се оказва в реката, което практически задълбочава проблема с проводимостта и създава предпоставки за затлачване и образуване на “бентове”, които се отприщват при първите по-сериозни порои.
4. Добив на инертни материали, маскиран под благовидното “почистване на речното корито”. В този случай в действителност се извършва добив на пясък и инертни материали под предлог, че се почиства речното корито. Обикновено става дума за корупционна схема, която с нищо не носи полза на обществото, нито пък намалява риска от порои и наводнения.
Затова е добре да изясним кога това чистене на коритата е оправдано и как да се прави. Първата важна точка е отговорните комисии да гарантират, че се маркират само дърветата, които е нужно да бъдат премахнати, а не изцяло дървесната растителност в съответния речен участък
Прочистването извън населените места е оправдано, когато има риск за инфраструктурата – при паднали дървета или такива с опасност да паднат. В редки случаи, например при речни участъци с тесни диги, параметрите на речното корито не предвиждат да има растителност. Наличието на горска растителност нарушава параметрите, което би могло да наруши дигите.
Колко дългосрочен е процесът по отглеждане на здрава гора?
– Няма универсален отговор на този въпрос. По закон след залесяването е необходимо в рамките на 3 години да се полагат грижи за младите фиданки. От нашия опит, както и по думите на колеги от горските стопанства 3 години са недостатъчни. Нужни са поне 5, за да бъде младата култура сравнително устойчива и да не се нужда от допълнителни грижи.
Върху продължителността на процеса по създаване на гори въздействат редица фактори, като например мястото и конкретните условия – тип и богатство на почвата, влажност, наличие и нива на подпочвените води, честота на климатични екстремуми, антропогенни въздействия, замърсеност на почвите и водите и много други. Различни са процесите и според използваните дървесни и храстови видове, качество на фиданките/резниците, метод и качество на самото залесяване и т.н. Това е доста специфична дейност и на нея има посветен специализиран едногодишен курс “Горски култури” в рамките на обучението по специалност Горско стопанство към ЛТУ. Важно е любителските залесявания да се подпомагат от обучени и опитни експерти
Също така, важно е към горските стопанства да се поддържат лесокултурни бригади – собствени работници към стопанствата, които са с опит и обучени да извършват както залесявания, така и поддръжка на противоерозионните съоръжения, и да изграждат нови в случай на нужда. След поредните промени и преструктурирания в горския сектор качествената и опитна работна ръка за подобен тип дейности почти липсва. Естествено, важно е лесокултурните бригади да бъдат адекватно оборудвани.
Колко години назад можем да търсим причините за ерозията и наводненията днес?
– За да мога да отговоря коректно на този въпрос, е необходимо да събера и анализирам множество данни от началото на миналия век, че даже и преди това. Наводнения, порои и ерозионни процеси винаги е имало – откак свят светува. През различните периоди от възникването на Земята до днес тяхната честота, интензивност и сила е различна. Влияе се както от абиотични (идващи от неживата природа), така и от биотични фактори (тук влизат и антропогенните фактори – влиянието на човека като ползването на изкопаеми горива, например). Ключови са и промените в климата, повлияни от всички тези фактори.
Доколкото разбрах от публикации в медиите, причината за наводнението в с. Трилистник е резултат от скъсана дига на река Стряма при с. Калековец. Естествено, не съм правила собствено разследване, но ако това е действително така – става дума за несвършена работа от страна на тази, които би трябвало да поддържат дигите и съоръженията в изправно състояние.
Ето как коментираха темата за връзката на наводненият с климатичните промени и отглеждането на горите в социалните мрежи други двама природозащитни експерти.
Дългогодишният експерт по гори и бивш директор на Изпълнителната агенция по горите Александър Дунчев написа в профила си във фейсбук, че основната причина за бедствените наводнения са климатичните промени, а не сечта. Дунчев отбелязва, че решението в преодоляването и смекчаването на последствията остава в залесявания.
Природозащитният експерт и бивш заместник-министър на околната среда и водите Тома Белев пък разясни също в своя фейсбук профил, че екипът на Борислав Сандов в екоминистерството е инвестирал през последните 7 месеца 60 млн. лева за нови фиданки, разсадници, залесяване и грижа за горите. Това е 6 пъти повече средства от досегашния годишен бюджет от 10 млн. лева за залесявания.
dnevnik.bg/
