Досиетата К: В миналото Казанлък е бил важен център на самолетостроенето в България

Мястото е България, Казанлък. Тук е имало мощности да се произвежда по един самолет на седмица. Не само това, проектира ли са собствени модели самолети в зависимост от нуждите на авиацията. Един музей ще бъде точното си място и би предизвикал голям интерес, защото колкото и прагматичен да бъде нашия живот, летят тези с големите мечти. Да си помечтаем повечко.

Една такава мечта започва в град Казанлък на 06.12.1926г. с откриването Аеропланно училище и летище към него. През 1927г. чешката фирма „АЕРО-ПРАГА“ построява самолетна фабрика, намираща се в покрайнините на града. Предприятието не получава държавна поръчка за изработката на самолети веднага, а може по договор да разчита само на местни поръчки, затова започва изработването и монтирането на каросерии за автомобили, марка „Шевролет“. Внасят се шасита и двигатели, а се използвайки месните предимства, като евтин и качествен дървен материал и евтина работна ръка за изработката на чергила от плат и седалки. Първите 3 автомобила са готови 1928г. Фабриката работи само 3 години и се ликвидира с официална причина преструктуриране на главната фирма, а по правдоподобната версия е бурното политическо време.

Така през 1930 г. започва втори период. „Капрони ди Милано“ откупува фабриката и сключва с държавата 10 годишен договор за експлоатация. Тази продажба следва конюнктурата на тогавашното време. Италия, страна победителка в първата световна война има планове за Европа и в частност България. Тя се меси в политиката на страната и печели позиции сериозни позиции от всякакъв род. Сериозните намерения се отразяват както му си е реда, с брак. През същата тази 1930г. царят се жени за Джoвана, а за свидетел на сватбата е самият Бенито Мусолини – Дуче, да съшия. Италия смята, че трябва да отърве България “от интересите на малката Антанта“. Сблъсъците между големите европейски държави се отразяват навсякъде, даже в Казанлък. Така е и до днес, правете му сметката.

Във фабриката са въведени нови методи на работа. На входа на фабриката има часовник и при влизане се отбелязва точно в колко е часа идва на работа работникът. За да се избегнат закъснения се дава премия от 300 лева месечно към заплатата. За работа в извън работно време се плаща допълнително. Някой нещо? Така с политическа подкрепа, капитал, работен персонал подбран по интелигентност и квалификация, фабриката сключва концесионен договор с държавата за производството на самолети.

Първият самолет произведен в Казанлък в КБ – 1, или Са 100 „Пеперуди“, самолети аналогични на италианския самолет Капрони 100, като машините са за училището в Казанлък за учебни цели . През 1932-1933 година започва произвеждането на КБ – 2 или Са – 113, за двигатели са използвани BMW, Юнкерс, Испано-суиза.

Снимка за спомен пред самолет КБ-5 “Чучулига” (Капрони Български-5 ), поставен на площад Руски паметник, София, юли 1947 г., Източкик: „Изгубената България“

Прави се първият групов полет на общо десет машини от Казанлък до Божурище.

Пионерство се държи и при разработката и производството на безмоторни самолети. От 1934г. се разработват и безмоторни самолети „български плъзгач“ и „Български Капрони“ – безмоторен реач българска конструкция.

От 1933г до 1936г. във фирмата носеща вече името „Български Капрони“ работи като технически директор, инженер – авиатор Цветан Лазаров. Главен конструктор на „ДАР“ става златния меалист от Мичиганския университет – САЩ инж. Кирил Петров.

Първите български радиоапарати „Капрони“ са дело на завода.

Произвеждат се КБ 3 „чучулиги“ с мощни двигатели, конструкцията вече не е дървена, а метална с крила от плат и дърво.

За пръв път е проектиран и конструиран боен разузнавателен самолет КБ – 11 „Фазан“. Въоръжен с две автоматично синхронизирани картечници стрелящи през витлото и с две подвижни картечници за задното навигаторско място и с бомбоносачи за 4 бомби. Самолетът е снабден с фотоуредба. Самолета взема участие в боевете за Македония и в южна Сърбия.

През 1942 година договорът изтича и Капрони Български става собственост на България под името Държавна самолетна фабрика – Казанлък.

Въпреки цялото хвалене, все пак трябва да си даваме реалната представа, какво точно е било и как са се случвали нещата. Какво имам в предвид, в производството е преобладавало ръчният труд, както в дърводелския отдел, така и в металообработващия. Нищо автоматично не се извършва, шаблони за малосериино производство няма. Машини липсват.

Всяко начало си има и край, даже и в моите писания. За завода в град Казанлък началото на края започва от 1945г. – годината в която България е разоръжена. 30 самолета „КБ-11А Фазан“ са предадени на Югославия да живнат и те завалиите, летят чак до 1954г.

Въпреки това, с масовизирането на въздушните спортове, а оттам и нуждата от безмоторни самолети, макар че официално вече да не е самолетна фабрика, произвежда безмоторни самолети през 1950г. 16 броя „УР – 1“, копие на германски безмоторен самолет. През 1953г. 14бр. „Жерав“, а през 1955г. 16бр. „Гълъб“ – по намерени е Унгария чертежи и техническа документация на германски безмоторен самолет „Waihe“.

Този край предопределя следващото начало. Началото на зъболекарските столове, пневматичните чукове, петилетките, на първият български трактор и …

През 50-те години фабриката получава името „Завод № 6“. През 1954 г. самолетното производство е преустановено по решение на комунистическата партия. Произвеждат се други необходими продукти на машиностроенето – зъболекарско оборудване, верижни машини, пневманички чукове, шевни машини „Шипка“, първият български трактор.