Големият български поет, публицист и революционер Христо Ботев е сред най-светлите и вдъхновяващи личности в българската история. Роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, той израства в семейството на будния даскал Ботьо Петков и неговата съпруга Иванка Ботева – едни от първите просветители и радетели за българското Възраждане. От най-ранна възраст Ботев е закърмен с любов към родината, народната култура и свободата.
Образованието му преминава първоначално в Карлово, а по-късно в Калоферското трикласно училище, което завършва през 1863 г. През същата година, със стипендия, заминава за Одеса, където се записва във Втора Одеска гимназия. Там, обаче, неговият бунтовен дух и свободолюбиви идеи не остават незабелязани, което води до изключването му две години по-късно. Ботев се завръща към делото на просветата като учител в бесарабското село Задунаево, но съдбата го призовава отново в България през 1867 г., за да бъде до тежко болния си баща.
Същата година във вестник „Гайда“ излиза първото му стихотворение – емблематичната творба „Майце си“. Пламенният му дух и ораторски талант го превръщат в централна фигура на революционните движения. Заради една от своите пламенни речи на 11 май – деня на Светите братя Кирил и Методий – е принуден да напусне България и да замине за Румъния, където започва нова, още по-решителна глава от живота му.
В Браила Ботев започва работа в печатницата на Димитър Паничков, където се свързва с българските революционери, сред които са Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1868 г. участва в четата на Желю войвода, а същевременно създава едно от най-съкровените си стихотворения – „На прощаване“. Стиховете му, наситени с любов към родината и стремеж към свобода, стават символ на борбата за национално освобождение.
В Букурещ, заедно с Васил Левски, Ботев изживява най-трудните дни от живота си, споделяйки студените зими в изоставена вятърна мелница. Тази близост с Апостола укрепва вярата му в силата на народа и нуждата от организирана борба.
През 1869 г. Ботев става учител в Александрия и Измаил, а през 1871 г. започва издаването на легендарния вестник „Дума на българските емигранти“, където публикува статии и произведения, вдъхновяващи поколения българи. В този период се утвърждава като водещ глас на революционната емиграция.
След арестуването му през 1872 г. заради революционната му дейност, Ботев не се отказва. Освободен с помощта на Васил Левски и Любен Каравелов, той продължава делото си с още по-голяма енергия. Със своите стихове като „Хаджи Димитър“, „В механата“ и „Моята молитва“, както и публицистичната си работа, Ботев се превръща в несломим символ на свободата и националната идентичност.
През 1876 г., след избухването на Априлското въстание, Ботев се издига като водач на чета, чиято цел е да подпомогне въстаналите българи. Качвайки се на кораба „Радецки“ с другарите си, той оставя завет, който и до днес вдъхновява всеки българин. Сражавайки се с врага, Ботев пада геройски в битка на 1 юни 1876 г., но оставя след себе си вечен пример за родолюбие, жертвоготовност и вяра в бъдещето на България.
Христо Ботев е повече от поет и революционер – той е безсмъртен символ на националния дух, вярата в свободата и любовта към родината. Творчеството му и саможертвата му остават живи във всяко българско сърце и ни напомнят, че „който падне в бой за свобода, той не умира“.
