На 27 април 1868 г., в град Казанлък е роден Антон Дечков Шипков – български военен и революционер, войвода на Вътрешната Македонска Революционна Организация.
През 1889 г., завършва военното училище в София и започва да служи в българската армия. Докато е офицер взема участие в дейността на Върховния Комитет.Във връзка със подготовката на Горноджумайското въстание, през юни 1902 година четата, предвождана от капитан Антон Шипков, заедно с четите на поручик Йордан Стоянов и мичман Тодор Саев навлизат в Македония. През есента на 1902 година взима участие в самото въстание като води редица сражения.
За подготовката на Илинденско-Преображенското въстание е натоварен от ВМОРО да подготви чета, с която да се притече на помощ на въстаниците в района между Рила и Пирин. В деня на обявяване на въстанието в Серски революционен окръг, на 15 септември 1903 година, майор Шипков, начело на чета от 300 души минава границата при Рилския манастир и се включва в бойните действия в Разложко. На заседание на ръководните дейци на ВМОРО в Разложко е избран в ръководното тяло на въстанието в района заедно с Димитър Тодев и Костадин Молеров. Майор Шипков участва в сраженията с войска и башибозук в Разлога.
След зверското потушаване на въстанието се изтегля с четата си в България и отново се връща на военна служба. През Балканската война Антон Шипков е командир на 1-ва дружина от 25-ти драгомански полк. При започването на Междусъюзническата война на 16 юни 1913 година Антон Шипков води сражения с гръцката армия близо до Солун и на 21 юни е тежко ранен в сражението при село Лахна, Лъгадинско. По-късно същата година умира от раните си.
Вечна слава!
Героите не умират!
