Днес в българската народна традиция се отбелязва Петльовден – денят на мъжките чеда, който се приема като мъжки празник, на плодовитостта на момчетата. Името му идва от обредното животно, което се коли, пише БНР Стара Загора. Празникът има регионално значение – разпространен е предимно в източна България – в Добруджа, Варненско, Карнобатско и Котленско и празнува мъжкото дете. Защото в нашата обредна традиция, то продължава рода. Празникът е познат с различни имена. Това идва и от съвпадението на датата 2-ри февруари /по стар стил/, с деня на Св. Патриарх Евтимий, който според българите християни е закрилник на децата от детски болести, най-вече детски паралич. Това разказа за Радио Стара Загора етнографът от Института по етнология и фолклористика при БАН Илия Вълев.
По старому, 2-ри февруари е Сретение Господне, когато Богородица представила младенеца Исус в Божия храм.
Според народния ни календар празникът е посветен на децата и подготовката за него започва от рано. Преди деня къщата се почиства и замазва.
Семейството се облича с нови дрехи, на този ден не се работи.
В къщата, където има мъжка рожба бабата или майката колят петел, с кръвта на птицата намазват лицата на децата за здраве и прага на дома за да бягат болестите и злото. В Карнобатско, самото дете коли птицата, за което се прави курбана. Вари се курбан, който заедно с питата, намазана с мед или тестени фигурки на петел се раздават на съседите и близки за здраве.
Има предание, че Петльовден води началото си от времето на турското робство, когато еничарите събирали кръвния данък – взимали 8-10 годишни момчета от християнските семейства, за да попълват еничарския корпус на султана. За да спасят чедата си от отвличане, в някои села майките колили петел и с кръвта му бележили портите като знак, че кръвният данък вече е платен от семействата в тези домове. „Тази легенда е доста популярна, но няма писмени свидетелства за нея“, казва ученият.
Подобна притча има и в библейските събития, че Богородица, за да спаси сина си от заповедта на цар Ирод, който заповядал да бъдат избити всички
деца от мъжки пол до 1-2 години, за да бъде убит Спасителя, заколила петел, с чиято кръв белязала портата на дома си за да подминат римските войници къщата й, като дом, през който вече са минали.
Фигурата на петела символизира мъжкото начало, плодовитостта и продължението на рода в българския фолклор. Неговото изображение се среща и по женските престилки и ризи, най-вече на девойките, които са вече готови да раждат. Затова и старите хора казвали някога за тях „Клъвнал ги е петелът, което означава, че вече могат да се задомят, защото могат да станат майки, т. е да продължава българският род“, разказа Илия Вълев.
Петелът е и символ на новото начало, на новия ден и слънчевото начало в нашия фолклор.
