В съботата преди Цветница българите отбелязват един от най-живописните и женствени празници в народния календар – Лазаровден. Празникът е посветен на Свети Лазар, когото според християнската вяра Иисус Христос възкресява от мъртвите – чудо, което предвещава собственото Възкресение на Спасителя.
Но отвъд религиозната символика, Лазаровден е пропит с древни български обичаи, запазили се и до днес в селата и някои градски общности – предимно чрез обреда лазаруване.
Лазаруването е народен обичай с любовно-женитбен характер, в който участват моми над 16-годишна възраст, наричани лазарици или лазарки. Обредът е своеобразен ритуал на преминаване от девичество към зрелост. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.
По традиция лазарките са поне четиринадесет на брой. Те се разделят на групи – едни пеят по домовете, други по пътищата и нивите, а трети танцуват и „шетат“. Всяка група има своята роля – например, в домакинствата първата певица се нарича „предница“, втората – „средница“ (събира даровете), а последната – „задница“. Танцуващите се водят от „танчерица“, а придружаващите момичета се наричат „другарки“.
В ранната утрин на Лазаровден, преди изгрев слънце, лазарките се събират на определено място и запяват първите обредни песни. После тръгват из махалите, минават през полета, ниви и гори, пеейки за плодородие, здраве и благополучие. Когато влизат в дворовете на домовете, пеят специални песни за всеки член от семейството – за стопанина, стопанката, момата, ергена, дори за децата и младата невеста.
Домакините посрещат лазарките с решето пълно с пшеница и я хвърлят върху тях за берекет. Момите събират житото в скутите си, слагат го в десния джоб на саята си и го отнасят вкъщи, където се пази като благословия за плодородие.
В някои къщи лазарките са посрещани с хляб, лук, сол и плодове. Ако в дома има пчели, на месал се слагат паници с мед и вода с яйце – символ на новия живот.
Лазаровден е бил и ден, когато момците официално са искали ръката на своята избраница. Считало се е, че след като едно момиче е лазарувало, вече може да бъде омъжено.
На Лазаровден православната църква почита и Свети Симеон, наречен брат Господен по плът. Той е бил епископ на Йерусалим и един от първите проповедници на Христовото учение. Убит от римляните през 107 г., Симеон е пример за твърда вяра, мъжество и духовна устойчивост.
Лазаровден остава жив мост между езическите корени на народа и християнската му духовност. Празник, който носи красота, символика и послание за пролетта, живота и любовта.
