България отбелязва Голяма Задушница. Църквата и целият народ почитат паметта на починалите си близки. В този ден се отправяме към гробищата, за да се помолим за душите на отишлите си, да запалим свещи, да поднесем цветя и да си спомним за тях.
Традиции и ритуали:
- Посещение на гробовете: Обичайно е да се отиде на гроба на починалия, да се почисти, да се запали свещ, да се прекади с тамян и да се полее с вино.
- Панихида: В църквите се отслужват панихиди за упокоение на душите на починалите.
- Поменна трапеза: Приготвя се скромна трапеза с варено жито, хляб, вино, сладки и соленки. Част от храната се раздава за “Бог да прости”.
- Спомени и разкази: Споделят се истории за починалите, за техния живот и за доброто, което са оставили след себе си.
Задушница е ден, в който се връщаме назад във времето, за да си припомним за своите корени, за семейната история, за ценностите, които сме наследили. Чрез помена и молитвата ние показваме, че не сме забравили онези, които са ни обичали и са ни грижили.
Голяма Задушница е ден за единение не само с починалите, но и с живите. Тя ни напомня за ценността на живота, за семейството и за това, че трябва да ценим всеки момент, прекаран с любимите си хора.
- В България има три големи задушници: Месопустна (преди Великия пост), Архангелова (на 6 ноември) и Задушница подир Кръстовден.
- Църквата учи, че молитвата за починалите е важна, защото им помага в задгробния им живот.
- Вярва се, че на Задушница душите на мъртвите се връщат на Земята, за да се срещнат с близките си.
