Интересно предания за това как са насадени повечето стари кестени в Казанлък се открива в бр. 78 на някогашния вестник „Казанлъшка искра“ отпреди 95 години.
Кратка дописка припомня старо предание, според което преди повече от два века в града живял някой си бей – баща на покойния (текстът е писан през 1927 г., б.р.) мюфтия Ирфан ефенди (очевидно известна личност в Казанлъшкия край преди близо 100 години, б.р.).
Та той имал голям двор и в него „засял кестенови зърна“. Когато те израстнали и достигнали 4-годишна възраст, беят взел един работник, с когото натоварили на едно магаре „кестеновите издънки“ и тръгнали от къща на къща в турската махала.
„Чукал и влизал в дворовете и посадил негде по едно, негде по две, а негде и по три кестенови дръвчета“ – уточнява безименният дописник на старата газета. И обобщава: „Ето какво е творила, твори и ще твори частната инициатива“.
Дали кестените са били диви (конски демек), или питомни – пожълтелите страници мълчат. Но нищо чудно да са били от ядливите. През 2020 г. например за конкурса „Дърво с корен“ бе номивиран 170-180-годишен кестен, пуснал корените си вече близо 2 века в двора на казанлъшкия девически манастир „Въведение Богородично“.
Баш той едва ли е посаден от бея, но е факт, че в Казанлък ядливи кестени, известни и като „сладки“ има.
Миналата година пък със заповед на екоминистъра пък бе обявен за защитено вековно дърво Сastanea sativa (пак ставащ за ядене), който се намира в двора на храм „Свети великомъченик Георги“ в близкото до Казанлък село Енина. Това дърво е на 185 години.
