Много често по време на гоненията срещу християните цели семейства ставали жертва на жестоките преследвания. Съпрузи, родители и деца, понякога и престарели хора не били пощадявани от суровите държавни мерки за ограничаване и дори за премахване на християнството. Така още по времето на император Адриан (117-138 г.) загубили живота си мъченически една майка на име София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов. Тези момичета били кръстени на християнските върховни добродетели.
София, честна и набожна жена, овдовяла и дошла с трите си дъщери да търси препитание в столицата Рим. Но в последните си години Адриан станал много подозрителен, започнал жестоко преследване на юдеи и християни. Четирите жени християнки, от които трите били още деца, били заловени и затворени. Разпитите и убеждаванията да се откаже от вярата си започнали от дванадесетгодишната Вяра. Но девойката, възпитана в преданост към християнската вяра и чиста нравственост, останала непреклонна. Тогава мъчителите не се поколебали да я обезглавят.
Последвала поредица от мъчения, сменяни с увещания към десетгодишната Надежда. Тя вече видяла какво претърпяла сестра й Вяра и как е загубила живота си, но не се уплашила. Останала твърда във вярата си и скоро също загинала от меча на палача. Същата била участта и на деветгодишната Любов. Така в рамките на един ден трите момичета били посечени пред много присъстващи, за да се всява страх сред народа и особено сред онези, които не се съгласявали да почитат измислените божества на имперската религия.
Със съкрушена душа майката София погребала дъщерите си и останала три дни на гробовете им, молейки Бог да я вземе при Себе Си. Накрая майчиното й сърце не понесло цялата тази мъка и София предала духа си до гробовете на своите деца.
/БТА
