От днес България е член на Шенгенското пространство по въздух и вода. Проверките по въздушните и морските граници отпадат след процес, продължил повече от десетилетие.
По този повод Летище София разпространи информация за пътниците, която да улесни преминаването им през най-големия и натоварен български аеропорт.
Ако сте заминаващ пътник
Пътувайки до страна от Шенген, регистрирате багажа си, ако имате такъв. След това предстои само проверка сигурност, както и митнически контрол за страни извън Европейския съюз – Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Такъв се осъществява и за пътници, пътуващи за трети страни през страна членка на Шенген. След това пътниците се отправят към изхода за излитане, без да преминават паспортен контрол.
Ако дестинацията е до страна извън Шенгенското пространство, то процедурата по пътуване остава същата, както е до този момент – регистриране на багаж, проверка за сигурност, митнически контрол и паспортен контрол.
Ако сте пристигащ пътник
Ако пътник каца на Летище София от страна членка на Шенген, той може да се отправи директно за получаване на багаж, ако има регистриран такъв, без да преминава паспортен контрол.
Остава преминаването през митнически контрол за пътници, пристигащи от страни извън Европейския съюз – Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, както и за пътници, пристигащи от трети страни през страна членка на Шенген.
Ако пристигате от дестинация извън Шенгенското пространство, то процедурата по гранична проверка и митническа проверка преди получаването на регистрирания багаж остава същата, както е до този момент.
Без писмено съгласие от родителите на малолетно или непълнолетно дете
Главна дирекция „Гранична полиция“ няма да изисква и предоставяне на писмено съгласие от родителите при напускане страната на малолетни и непълнолетни български граждани на вътрешни въздушни и морски граници, пътуващи за Шенгенски държави. Ако има родител, който не желае детето му да пътува с другия родител, има процедура от съответния районен съд за издаване на заповед детето да не пътува в чужбина.
Задължителен документ за самоличност
Задължително остава изискването за носене на документ за самоличност.
В момента 8 от 27-те шенгенски държави прилагат такива проверки по част или по всичките си граници с други шенгенски държави:
Германия – с Полша, Чехия, Австрия и Швейцария заради миграционния натиск.
Австрия – с Чехия, Словения, Унгария и Словакия заради вторичното движение на мигранти в Централна Европа и по Балканския маршрут.
Италия – със Словения.
Словения – с Хърватия и с Унгария заради незаконната миграция.
Дания – с Германия заради опасността от тероризъм и шпионаж заради несигурността в Европа в резултат на руската инвазия в Украйна.
Норвегия – по всички фериботни връзки с шенгенски държави заради риска за критичната й инфраструктура и разузнавателната активност.
Швеция – по всичките си граници заради заплахата от ислямистки терористични групи.
Франция – по всичките си граници заради терористична заплаха.
След 31 март родител, който пътува с детето си без другия родител, няма да се налага да представя нотариално заверена декларация за съгласие детето да пътува в чужбина. Такава е практиката вътре в шенгенското пространство. Липсата на проверка не означава обаче, че детето може да пътува зад граница без международния си паспорт. При издаването му се изисква съгласието и на бащата, и на майката – именно това е моментът, в който двамата родители обявяват съгласието си детето им да пътува в шенгенската зона.
Като страна от споразумението България ще издава шенгенски визи за чужденци от трети страни. Това означава, че ако чужденец пристигне в България с такава виза, ще може да пътува из цялото шенгенско пространство свободно. Изключение са гражданите на Руската федерация: има страни, които не признават техните шенгенски визи, издадени от друга държава.
Според оценки на Министерството на икономиката, цитирани от „Капитал“ българската икономика е губила годишно по 1.2 млрд. лв. от престоя си извън Шенген. В сумата влизат остойностяването на времето, изгубено по опашки на сухопътните граници, транспортните разходи за търговци и производители, както и екологичният отпечатък от дългите престои на тежкотоварни автомобили, които прекарват часове наред с включени двигатели.
Цената която плаща България за липсата на сухоземна шенгенска граница е близо 1.2 млрд. лева годишно.
България все още чака приемане и в сухозъмния Шенген. И едно сравнение . За миналата година над 1,3 хиляди души са летели в Шенгенското пространство. А само в Гърция по суша са влезли над 2 милиона души. Важно е да отбележим, че почти всички товари също минават през сухопътните граници.
