България влиза в 2025 година без бюджет, но с с по-високи цени за ток и газ, с поскъпване на личните документи, с вдигане ДДС за хляба и брашното
Цената на електроенергията за битовите потребители от вчера, 1 януари 2025 година се повиши средно 8,42%. Това реши Комисията за енергийно и водно регулиране на закрито заседание в първия ден на Новата година.
За клиентите на “Електрохолд” цената ще се увеличи с 8,36%, на ЕВН – с 8,39%, а на “Енерго Про”- с 8.55%. В тези цени са включени и таксите за мрежовите услуги, съобщава регулаторът.
Увеличението на цените идва на фона на драматичната ситуация, до която се стигна преди Коледа, когато близо 20 000 домакинства останаха без ток в продължение на дни. За да успокои напрежението, правителството одобри 2 млн. лв. за компенсация на останали без ток по Коледа.
Министърът на енергетиката Владимир Малинов обяви също, че ще предложи на Народното събрание законодателни мерки, които да минимизират в бъдеще подобни аварии. Една от мерките е завишаване на санкциите за ЕРП-та, които не изпълняват задълженията си според издадения лиценз за осигуряване на електроенергия до крайните потребители. По думите на Малинов в момента тези санкции са прекалено ниски.
Междувременно лидерът на ДПС-НОВО НАЧАЛО ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ внесе в парламента искане за мораториум върху увеличението на цената на тока до избора на нова Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. То обаче не бе разгледано заради ваканцията на парламента.
Отново от 1 януари се вдига и цената на газа – преди дни „Булгаргаз“ предложи повишение на цената с близо 8%. Окончателното решение на КЕВР за януарската цена на природния газ е той да поскъпне до 81.94 лв./MWh.
Въпреки липсата на приет бюджет служебното правителство утвърди рекорден ръст на минималната заплата за 2025 г.
Така от 1 януари тя се вдига с над 15% и става 1077 лв. За втори път тя се повишава на база механизма, който автоматично я свърза като 50% от средната брутна заплата в България. Увеличението ѝ обаче е факт само за частния сектор, а държавните служители на минимално възнаграждение ще се наложи да изчакат приемането на бюджет за 2025 г.
Отново от 1 януари се повишава и прага на бедност – с около 21% до 638 лв. Линията на бедност е важна при определянето на достъпа до социални помощи.
Възраст и стаж за пенсиониране
Продължава и постепенното нарастване на изискването за възраст и стаж за пенсиониране по график. През 2025 г. възрастта за пенсиониране при жените става 62 години и 4 месеца, а при мъжете – 64 години и 8 месеца. За да се пенсионират, жените трябва да са натрупали 36 години и 8 месеца стаж, а мъжете – 39 години и 8 месеца.
Увеличенията в тази сфера варират между 1 и 2 месеца. По план това нарастване трябва да продължи, докато достигне 65-годишна възраст с 37 години стаж за жените и 65 години с 40 години стаж за мъжете. За мъжете това ще стане през 2029 г., а за жените – през 2037 г.
Увеличение на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – предложението бе за 4130 лв.
Максималният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица да е 1077 лв.
Детските надбавки да се полагат при доход до 760 лева на член от семейството, предвижда проектът на държавния бюджет за 2025 година. Досега прагът беше 710 лева на човек.
За семейства с доходи от 760 лева и 1 стотинка до 860 лева на човек се полагат 80% от определените детски надбавки. Досега прагът за достъп в този случай беше от 710 лева и една стотинка до 810 лева.
Еднократната помощ за бременност остава 225 лева, като право на нея ще имат жените от семейства със средномесечен доход за предходните 12 месеца до 860 лева на човек вместо сегашните 810 лева.
Основната лихва
И през януари продължава понижаването на основната лихва.
От 1 януари изчисляваният от Българската народна банка показател се понижи с 9 пункта спрямо декември до 2.95%. БНБ изчислява основната лихва в България по данни от кредитните сделки, сключени от търговските банки. Намалението отразява падащите лихви по някои видове заеми и задържането на нивата по ипотеките. Основният лихвен процент в България започна да се понижава в началото на 2024 г., когато все още бе близо 4%.
ДДС ставка и праг
Въпреки или всъщност благодарение на това, че депутатите не приеха навреме бюджет за 2025 г., от 1 януари автоматично се вдига ДДС за ресторантьорите, хляба и брашното обратно на 20%, тъй като според настоящото законодателство намалените ставки важат до края на 2024 г.
Отпада и скандално въведения на крак чрез Закона за хазарта таван на надценката на цената на хляба. Той бе в размер на 15% и важеше до края на 2024 г.
От 1 януари се вдига и прага за регистрация по ДДС. Това е втората стъпка по завишаването на прага – той става 166 хил. лв., което е и максимумът, след като от началото на 2024 г. бе повишен на 100 хил. лв. В плановете на финансовото министерство бе той да не се завишава това би означавало пропуснати финансови ползи за бюджета. Според настоящото законодателство обаче прагът трябва да се завиши от 1 януари 2025 г., а поправките на МФ не бяха приети навреме.
Лични документи
Огромният скок в цените на българските документи за самоличност вече е факт. От 1 януари 2025 г. издаването на лична карта вече струва 30 лв. вместо досегашните 18 лв. за обикновена поръчка. Бързата услуга скача от 36 на 60 лв., а експресната – от 90 на 150 лв. При всички варианти увеличението е с 67%.
Остава възможността за издаване на безплатна първа лична карта за лицата между 14- и 16-годишна възраст, която е с валидност от 4 години. За издаване на следваща лична карта на лица между 14 и 16 г. и за всяка лична карта на лица между 16 и 18 г. преференциалната такса ще е в размер на 21 лв.
За личната карта на лица, навършили 70 г., се запазва безплатното издаване и при трите вида – обикновена, бърза и експресна услуга.
Непроменени и тази година остават цените на винетните стикери за автомобилите. Валидността им може да се провери на интернет страницата BGtoll.bg.
По силата на нова наредба кутиите за насипна храна ще се таксуват по минимум 30 стотинки в супермаркети и заведения, а чашите за напитки и техните капаци и капачки – по минимум 15 стотинки.
Въвежда се и нова класификация за икономическите дейности, която ще замени действащата в последните 16 години. Новата версия на класификацията на икономическите дейности представлява стандарт за събиране и представяне на статистически данни по икономическа дейност в областта на икономическата статистика – например заетост, производство и други.
