Важно е да се помни историята на паметника „Бузлуджа“, да се знаят фактите за миналото с всички гледни точки и всички перспективи към него и това ще остане в основата на бъдещия облик на мястото. Това каза за БТА арх. Дора Иванова, председател на фондация „Проект Бузлуджа“, която вече за осма година работи по социализирането на монумента и отварянето му за посетители. Основната цел е сградата да бъде наистина функционална и да се превърне в културен център, който да бъде полезен за хората и да развива региона. По думите ѝ противоречивата история на паметника и настоящето не си пречат, те могат да живеят заедно и да си помагат, за да може сградата да работи устойчиво и да предизвиква целогодишен интерес.
Строежът на дом-паметника на Българската комунистическа партия на връх „Бузлуджа“ започва през 1974 година, а в изграждането му участват над шест хиляди души. Някои от тях са били най-добрите строители в държавата, а в направата на мозайките са се включили именити художници. По времето, когато сградата функционира, за час в нея са влизали около 500-600 души, а заявката за посещение се е подавала минимум три месеца по-рано. Дом-паметникът затваря врати през 1989 година, когато започва и разрухата му, но дори и в това състояние той продължава да предизвиква огромен посетителски интерес.
„Вече две години със специални камери броим туристите, за да знаем какъв е интересът. За този период той расте, има 50 хиляди души без реклама, без маркетинг и без сградата да бъде отворена и да има функционираща инфраструктура“, посочи арх. Иванова. Тя беше категорична, че интересът от страна на български и чуждестранни туристи ще продължава да расте. Целта е да има екскурзоводи, които да запознават хората с историята на мястото. Според арх. Дора Иванова тази история е изключително важна и значима. „Смятаме, че паметникът е страхотно място за различен тип културни мероприятия, в което съвременни артисти могат да интерпретират мястото и темата за близкото минало“, посочи още тя.
„В момента са завършени цели два етапа от живота на паметника и на проекта – обезопасяването на сградата и опазването на мозайките. През цялата 2022 година работихме по обезопасяването, премахнахме всички опасни отломки, които бяха основната причина хората да не могат да влизат вътре, премахнахме и опасността от спъване, като изградихме временни пътеки, по които хората да могат да се разхождат в обособени зони“, разказа арх. Иванова. Тя обясни, че е изцяло завършен и етапът по стабилизиране на мозайките, включително и за куполната такава. В бъдеще ще има реставрационни работи по тях, но важното е, че в момента те са напълно стабилизирани и няма да продължат да се рушат, подчерта тя. „Спряхме именно това разпадане, спряхме тази опасност, спряхме начина, по който се възприема сградата, от тук нататък тя е една контролирана руина, която тепърва предстои да бъде превърната във функционална сграда“, коментира арх. Дора Иванова и допълни, че със сигурност това ще се случи, но е важно да се направи възможно най-скоро. Тя обясни, че не може да се посочи точна дата, но от екипа на фондацията се надяват официалното отваряне на паметника за туристи да се случи още след края на предстоящите зимни месеци. „Преди това да стане, предстои създаването на конкретния тур и на наратив как точно ще бъде разказана историята на Бузлуджа. Предстои и създаването на система за билети и система за управление на монумента, тепърва ще бъдат назначавани и гидове, които ще бъдат обучавани“, посочи още тя.
Арх. Иванова коментира и често задавания в социалните мрежи въпрос дали е подходящо разкриването на покривната конструкция именно в навечерието на зимните месеци. Тя обясни, че покривната структура на сградата е била с финишен слой от мед и ламарина, който е бил откраднат още в средата на 90-те години. След това всички останали слоеве, които са от дъсчени обшивки, стъклена вата и ламарина, са започнали да се разпадат. „Преди да започнем премахването на опасните отломки, вече половината от покрива липсваше. Останалият материал беше прогнило дърво, прокиснала изолация и силно корозирала ламарина. Тези елементи по никакъв начин не спираха водата – напротив, те всъщност утежняваха състоянието на металната конструкция, защото задържат вода“, отбеляза тя и подчерта, че премахването им спомага за конструкцията. „Тази дейност беше задължително да се случи, за да можем да мислим и да работим за бъдещ покрив“, каза още арх. Дора Иванова.
Тя коментира, че процесът по социализация на паметника Бузлуджа тепърва продължава. Предстоят следващи стъпки за покриване на покривната конструкция, както и поставяне на прозорци, за да може сградата да стане наистина функционална, а екипът на фондация „Проект Бузлуджа“ вече е започнал работа във връзка с тези дейности.
Творческият координатор на фондацията арх. Любомира Петрова посочи, че екипът подготвя няколко събития за следващата година, за които скоро ще бъдат обявени конкретни дати. „Освен официалното откриване на паметника, работим и по третото издание на фестивала “Open Buzludzha”, в което планираме да вземат участие чуждестранни изпълнители, благодарение на партньорството ни с Френския културен институт. Ще организираме и един форум за културно наследство, където искаме да съберем професионалисти от различни държави, които имат опит в сферата, за да може този опит да бъде обменен, да приложим това, което работи при нас, както и да представим нашите открития, за да бъдат полезни за други проекти“, каза още арх. Петрова. Тя подчерта, че за всички бъдещи дейности фондацията трябва да продължи да работи в партньорство с институциите.
След повече от 20 години вчера паметникът на връх Бузлуджа отвори врати за десетки дарители, доброволци и журналисти за представянето на резултатите от проекта „Обезопасяване и осигуряване на временен посетителски достъп“, финансиран от Министерството на културата и реализиран от Областната администрация в Стара Загора в партньорство с Община Казанлък и фондация „Проект Бузлуджа“. На събитието присъства и част от международния реставраторски екип, работил съвместно с фондацията по реализираните до момента етапи на проекта.
