Макетът в центъра на новоизградения комплекс „Долината на тракийските царе“ край Казанлък представя реконструкция на управленската резиденция на един от най-известните тракийски владетели Севт III в древния град Севтополис. Това каза в интервю за БТА директорът на местния Исторически музей „Искра“ д-р Момчил Маринов. Той изрази мнение, че реконструкцията е направена по исторически достоверен и същевременно разбираем и достъпен за масовия посетител начин. Комплексът предстои да бъде официално открит на 9 април.
Древният Севтополис съществува може би по-малко от половин век – от около 315 год. пр. Хр. до средата на трети век преди Хр. и най-вероятната теория е, че е разрушен след прословутите келтски нашествия през 3 век пр. Хр., посочи той. „Като градоустройствено решение за епохата си обаче Севтополис представлява един от най-добрите примери“, коментира д-р Маринов и посочи, че той може да бъде сравнен като структура например със съвременна Стара Загора. Площта му е била около 50-60 декара, но модерната за епохата градоустройствена система, наречена „Хиподамова“, е имала голямо значение за адекватното съществуване на администрацията и на градския живот като цяло, обясни д-р Момчил Маринов. Севтополис е разполагал с много добра канализационна система, а забележително обстоятелство, което характеризира града, е неговата укрепителната система, особено в северната му част. По думите на директора на Историческия музей в макета те са представени максимално достоверно и разбираемо.
„Не е лесно да се намери балансът между научната коректност и разбираемото представяне за масовия посетител, който не е специалист в епохата, за да възприеме максимално достъпно как е изглеждала столицата на може би най-известния тракийски владетел. В новия комплекс могат да се видят основните сгради и квартали и части от укрепителната система на древния град“, посочи той. Д-р Маринов коментира, че това, което прави Севтополис изключително важен е, че е част от може би най-проспериращата епоха в тракийската култура. Той отбеляза, че голяма част от гробниците в региона са свързани именно с времето на съществуване на Севтополис. Изключение не прави и популярната Казанлъшката тракийска гробница, която също е част от големия некропол на древния град и вероятно един от синовете на Севт III е погребан в нея, посочи директорът.
Наред с финото майсторство на траките, макетът в археокомплекса „Долината на тракийските царе“ демонстрира и техните строителни умения. „Тази реконструкция, заедно с адекватната експозиция, направена към нея в обяснение на представеното, показва по един много разбираем и добре направен начин значението на Севтополис“, каза д-р Момчил Маринов.
Освен изграждането на археологическия комплекс и на велоалея, която свързва тракийските гробници в Долината, по проекта „Светът на траките“ е социализиран и един от най-внушителните комплекси в региона – гробнично-култовият комплекс Оструша, напомни д-р Маринов и подчерта, че както повечето гробници в Долината на тракийските владетели, това е обект от национално значение. Оструша е едно от първите големи открития в Долината на експедицията на археолога доц. д-р Георги Китов от 1993 година.
Социализация означава да се постигне оптималният баланс и да се опази паметникът, да се осъществи постоянен мониторинг и да се осигурят условия за съхраняване на вековните ценности и същевременно да се създаде възможност за посетителски достъп, обясни той. По думите му Оструша е една от перлите в цялата огърлица на тракийско наследство в региона. „Изображенията на касетирания таван са направени с хирургическа точност, древните майстори са демонстрирали невероятно умение. За щастие има запазени и остатъци от стенописи, които съперничат на постиженията в Казанлъшката гробница и в тази в хасковското село Александрово“, обясни д-р Маринов. В Оструша има погребан кон, това е нещо задължително за обектите от тракийското наследство, има прекрасни запазени образци, особено от апликацията му, запазен е и мечът, който буквално е пронизал гръдния му кош, каза той. Комплексът има и много добра архитектура, присъства и кръглото куполно помещение, което е свързано с култа към слънцето като едно от най-важните измерения в тракийските вярвания. В Оструша погребението на владетеля е символично, както в Хелвеция, Голяма Косматка, Грифони и Шушманец, отбеляза д-р Момчил Маринов. „Един от типичните образци, в които има документирано човешко погребение, е прочутата Казанлъшка гробница, но сякаш тези примери са доста по-редки от класическите символични погребения“, посочи той.
По думите му Оструша като чисто архитектурно решение е изключително въздействаща и едно от най-важните постижения на проекта по социализация е, че на практика основните части на комплекса могат вече да бъдат пълноценно видими. В саркофагоподобната камера има специален режим на наблюдение, което дава възможност на всеки посетител да види фреските по тавана в реално време, но без да влиза в самия саркофаг, за да не бъдат нарушавани температурата и влажността като задължителни параметри за опазване. „Всъщност това е и режимът за опазване на оригинала на Казанлъшката гробница и причината да бъде забранен достъпът на туристи и да бъде изградено нейно копие“, допълни д-р Маринов. Целта на дейностите по социализация е в дългосрочен план да бъде опазено цялото това вековно наследство и същевременно да бъдат осъществени всички възможности за ежедневно посещение от туристи, подчерта той.
