Изкуството, в различните му форми, винаги е било важна част от човешкото изразяване и оставяне на послания в историята. Лютиерската традиция датира от XVI в. в Италия, където майстори като Страдивари и Гуарнери усъвършенстват изкуството на изработката на струнни музикални инструменти. И до днес майсторството е пропито с история, страст и традиции, свързани не само с музикалния инструмент, но и със съхраняването на богато културно наследство и предаването му на бъдещите поколения . И като всяко изкуство, в основата на лютиерството освен отдаденост и професионализъм, стои и дълбоко вкоренена любов към творческото изразяване. Не случайно музиката има силата да ни пренася в други светове, да предизвиква емоции и да ни вдъхновява. Музикалните инструменти носят душата не само на виртуоза, но и на майстора. В това интервю ще ви представим Андриян Андреев- лютиерът, който запечатва не само душата, но и частици от сърцето си в своите цигулки.
Кой е Андриян Андреев?
Определям себе си като човек от изкуството, който има късмета да е роден и израснал в Казанлък – единственият град, не само в България, но и на Балканите, в който лютиерската традиция съществува вече повече от век. Светът на изкуството ме привлече още в ранна детска възраст. Възпитаник съм на Тревненската художествена школа със специалност художествена обработка на дърво. През годините съм се занимавал с различни видове приложни изкуства и натрупах ценен опит, работейки с различни видове природни материали – дърво, глина, камък. Специализирах в град Кремона, Италия, в най-престижната школа за лютиерско изкуство в света, носеща името на Антонио Страдивари. Вече над тридесет години притежавам лютиерско ателие, наречено Кремоненфис Арт Студио, в което изработвам и реставрирам инструменти от класическия квартет.
Как се зароди страстта към лютиерството?
Първите ми срещи с майстори лютиери в родния Казанлък през деведесетте години на миналия век запалиха интереса ми към света на лютиерството и класическата музика. Досега с музикалните инструменти и технологията за тяхната изработка, усъвършенствана от майсторите лютиери столетия наред , отключиха страстта ми към това старо и по-малко познато изкуство.
За кои оркестри в България и по света сте правил цигулки?
През годините имах честта да работя, както с много професионалисти, така и с обещаващи млади таланти. На моите инструменти свирят музиканти от поне три континента-САЩ, Япония, Англия, Ирландия, Бразилия, Мексико, Норвегия, Италия, Германия, Люксембург и много други. Моя изработка са няколко цигулки и виоли в ръцете на страхотни музиканти от “Софийска филхармония” – най – представителният ни оркестър.
Разкажете ни за видовете цигулки и значението на тяхната форма?
Инструментите от цигулковото семейство, в което влизат цигулката, виолата и виолончелото, са от групата на струнните лъкови инструменти. Макар че имат по-древен произход, те придобиват вида, в който ги познаваме днес, в Италия през 16-ти век, като някои допълнителни промени са направени през 18-ти век. Формата на цигулката е претърпяла много промени в процеса на еволюцията. Счита се, че тази, която познаваме днес, е оптимална за акустиката и звукоизвличането. Трябва да подчертаем, че майсторски изработените инструменти са продукт на висок артистизъм и въпреки някои установени принципи и схеми оставят достатъчно място за проява на свободната импровизация и естетически предпочитания.

Споделете ни малко за процеса на производство на инструмента.
Изработването на цигулка е сложно изкуство, а неговият успех зависи от това как майсторът ще обедини всички сегменти в една съвършена симбиоза. Времето, необходимо за изработка на една цигулка, е около три месеца, а понякога и повече. Много са факторите, които могат да повлияят на този процес. Първо и основно, при започването на един инструмент, е правилният подбор на дървения материал, заради особено голямото му влияние върху тоновите качества. Не бива да се пренебрегват и естетическите му характеристики. Изработването на отделните части и в последствие тяхното сглобяване в едно (наречено корпус) е бавен и сложен процес. Изработката им е основно ръчна и изисква точна, до десета от милиметъра, прецизност. В процеса на конструиране спазването на основната технология и ненарушаването на физичните и акустични принципи гарантират добър краен резултат. Лаковото покритие също играе важна роля върху звучността. Изкусно лакираният инструмент печели чувствително и в акустично отношение. Всеки майстор има своя рецепта за приготвяне на лак, съобразена с неговите естетически и тонови предпочитания. В своята практика аз използвам лак, който сам приготвям по италианска рецепта от 17-ти век.

Кога се заражда лютиерската традиция и история; колко са майсторите на цигулки в България?
Корените на лютиерството са от дълбока древност, още с появата на първите струнни и струнолъкови инструменти. На европейския континент през 5-6-7 век, с преселението на народите предимно от Азия, но и от Арабския свят, се появяват различни видове струнни инструменти. Лютиерското изкуство в Европа се развива след 13-ти век с появата на “лютнята” – от тук и термина за майстор на струнни музикални инструменти – лютиер. През втората половина на 16-ти век се появява малката “viola da braccio”, която е върхът на еволюцията и е прототип на концертната цигулка. За баща на класическия тип се смята майсторът от италианския град Кремона – Андреа Амати (1505-1578). Точно там, от Кремона, люлката на лютиерското изкуство, се зараждат различните италиански школи в лютиерството, а по-късно се разпространява и в цяла Европа.
Първите опити за изработка на инструменти от цигулковото семейство в България са от средата на 19-ти век. В края на 19-ти и началото на 20-ти век вече се забелязва и появата на професионални майстори-лютиери, което е свързано с интензивното развитие на музикалното изкуство у нас. Първото лютиерско ателие в гр. Казанлък е открито през 1918 година и оттогава лютиерската традиция на града се развива възходящо. Днес в България професионално с лютиерство се занимават около 50 майстора, повечето от които са концентрирани в Казанлък и района.
Кристина Андреева
Снимки: Николай Коев