Казанлък може да се отъждестви с две понятия – аромат и античност. Розовото масло, произвеждано там, е прославило България в цял свят, а откритите древни гробници са дали безценна информация за бита на траките, населявали района преди хилядолетие.
В Казанлък се преплитат белезите на няколко исторически епохи, и са оставени следи от редица народи, обитавали за кратко тези земи. В Казанлък се намират и първият български обект, включен в списъка за закрила на ЮНЕСКО – Тракийската гробница, единственият в света Музей на маслодайната роза и единственото предприятие за струнни музикални инструменти на Балканския полуостров.
През 2004 г. в покрайнините на Казанлък, в античната могила Светицата край град Шипка, проф. Георги Китов открива уникалната златна маска на одриския владетел Терес и бронзовата глава на Севт III. Под водите на язовир Копринка пък лежи столицата на Одриското царство – Севтополис.
Заради всичко това, заради ежегодно организирания Празник на розата, заради безбройните розови полета, спечелили на града прозвището Долината на розите, и поради още много други причини с културно-историческо значение, Казанлък се е превърнал в средище на българския и международен туризъм.
Разположение
Казанлък се намира в Централна България, в подножието на Стара планина и е вторият по големина град в област Стара Загора. Плодородната почва на района се напоява от реките Стряма и Тунджа. Казанлък се намира на около 200 км. източно от София, на 185 км. западно от Бургас, на 36 км. северозападно от Стара Загора, на 114 км. североизточно от Пловдив и на 320 км. югозападно от Варна.
През града преминават важни транспортни артерии, европейският транспортен коридор 9 и ж.п. линията Калотина – София – Карлово – Бургас. Казанлък е разположен насред китната природа на Казанлъшката котловина, изобилстваща от широколистни и иглолистни гори. В района има 2 резервата и 5 защитени местности.
История
От намерените 12 тракийски гробници на територията на Казанлък и околностите става ясно, че той съществува от дълбока древност. Първоначално това е царството на Одрисите, където Севт III издига своя палат. По-късно тук следите си оставят Александър Македонски и Филип Македонски, гръцки, келтски и персийски завоеватели.
Според историческите извори, когато Казанлък става част от Римската империя, започва отглеждането и на първите рози. Имало е над 20 сорта, а в трактата си Плиний Млади дава названието Тракийска роза на един от тях. За значението на цветето свидетелства и гравирането му върху монетите. През 815 г., с подписването на трийсетгодишния мирен договор между Хан Омуртаг и Византия, Казанлък влиза в пределите на Първата българска държава.
Съвременното развитие на Казанлък започва през XV в., когато на териториите му започва засилено производство на розово масло. Благоприятният климат на района (висока влажност, подходяща температура и песъчливи канелено-горски почви) позволява тук да се отгледа маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция.
Силно се развиват занаятите, които са съсредоточени предимно около експлоатацията на розовите цветове. В продължение на четири века Казанлък е основният център за розопроизводство в България, който с продуктите си прославя страната ни на международни изложения в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен, печелейки златни медали. През 1820 г. в града е отворена първата розотърговска къща на Дончо Папазов.
През 1878 г. градът се оказва център на ожесточени бойни действия, а в чест на падналите жертви е издигнат храм-паметникът „Шипка”, възпян в произведенията на бележитите ни майстори на перото. След Освобождението занаятите западат, а на тяхно място започва да набира сили промишлеността. В Казанлък врати отварят военният завод “Арсенал”, заводът за самолетни части “Капрони”, който по-късно е преустроен в завод за хидравлични зъбни помпи, и множество текстилни предприятия.
Забележителности
Ако сте любители на археологическите разкопки, то в Казанлък и околностите му ги има в изобилие. Не случайно наричат местността още Долината на тракийските царе. Най-известна е Тракийската гробница на владетеля Ройгос, датираща от IV – III в. пр. Хр. Открита случайно през 1944 г. от войници, копаещи окоп в североизточната част на Казанлък, днес този паметник е една от основните атракции на града, който се слави с великолепните си стенописи, за които се смята, че са изрисувани от известния в античната история художник Кодзамакис.
Гробницата се намира на 1200 метра от центъра на Казанлък в североизточна посока, на хълма „Тюлбето” и има три помещения – предверие, коридор и гробна камера с камбановиден купол. За да се запазят уникалните стенописи, изрисувани в четири цвят – червен, черен, жълт и бял и пресъздаващи погребално угощение с шествие, откритата гробница е затворена за посещения. До нея е изградено копие, коeто пресъздава аналогично както структурата, така и стенописите.
В околностите на Казанлък, край град Шипка, се намира гробницата на тракийския владетел Севт III. Тя е вкопана в могила, наречена Голяма Косматка, датира от III в. пр. Хр. и се състои от три камери и коридор. Това е една от най-величествените гробници, откривани някога, с изцяло запазен гроб на тракийски цар, погребан със своя кон.
За съжаление, градът на владетеля днес се намира на дъното на язовир Копринка (на около 5 км. от Казанлък). Той е открит случайно през 1948 г., когато започват строителните работи по водоема. Уникалната находка не трогва тогавашната управа и изграждането на язовира продължава.
След като сте стигнали до град Шипка, задължително трябва да се изкачите до връх Столетов, където величествено се издига мемориалът в чест на хилядите жертви, паднали в руско-турската освободителна война. Наречен още Паметник на свободата, монументът е открит тържествено през 1934 г. и е част от Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа”.
Това е възпоменателен комплекс, в който се намират още красивият храм „Рождество Христово”, построен в памет на руските воини и българските опълченци; Паметник на победата край село Шейново и парк – музей „Бузлуджа”. В подножието на връх Бузлуджа загива Хаджи Димитър, а днес ежегодно там се провежда конгрес на социалистите, в чест на който е издигнат и паметник.
В Казанлък има и много музеи. Градският исторически музей, открит през 1901 г. разполага със 70 000 експоната, групирани в пет раздела. През 1930 г. директор на учреждението става известният писател, художник и читалищен деятел Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир, който е родом от Казанлък. Днес неговият дом също е превърнат в музей, а всяка година между 25 март и 1 април се честват Чудомировите празници.
В града още можете да разгледате една от първите галерии в страната – Градската художествена галерия, Етнографския комплекс “Кулата”, намиращ се в най-стария квартал на Казанлък, и разбира се Музея на маслодайната роза. На него обаче си заслужава да отделите малко повече внимание, тъй като подобен няма да видите никъде по света. Основан е през 1969 г. в центъра на града, с идеята да запознае хората с историята на българската къща. Там можете да се запознаете с автентичната битова обстановка от миналите години и да се нагостите със сладко от рози и ликьор от рози.
