Било е време, когато околността над казанлъшкото село Шипка е била потънала в девствени гори, които са предпазвали населеното място от силни ветрове и са пазели от свличането на плодородните земи в полето. Както навсякъде през XIX век в Стара планина, горите са били в изобилие, пише в. „Казанлъшка искра“ в своя бр. 302 от 1937 г.
От статията в старата газета с автор В. Драгнев разбираме, че до 1896 г. не са полагани никакви грижи за поддържането на горските насаждения. Сечта и пашата в тях са били така „безразборни и опустошителни“, че по-голямата част от южните склонове са били напълно оголени. Това, от своя страна, твърде влошило поминъка и спокойствието на жителите на село Шипка, тъй като обработваемите земи били унищожени от връхлетелите ги стихийни порои.
Това ги принудило да пистъпят към залесяване на околността над населеното място.
Както свидетелства старата преса, по инициатива на тогавашния общественик Дянко Караджов през 1889 г. в един празничен ден цялото население на Шипка излязло и засадило дъбова гора в местностите Боята и Драганов Полигар.
Това мероприятие стигнало до ушите на самия цар Фердинанд, който наредил на тогавашното правителство това залесяване да се поеме от горските власти.
През 1896 г. в село Шипка е открит първият горски разсадник – в местността Торища до Спасителния дом.
С цел да се проведе системна и ефикасна борба срещу пороите правителството прибягнало до услугите на чуждестранни лесовъди.
През 1905 г., по препоръка на французина Берт в Казанлък е повикан неговият сънародник – горският инспектор Вожели, който организира у нас служба по укрепването и залесяването. Мосюто остава в нашата страна цели осем години, като първо запретва ръкави и започва да действа в Шипка.
Той напуска България през 1911 г., оставяйки на терен своите последователи Юр. Митрев, Заяков, П. Манджуков, Славчо Лазаров, Н. Таслаков и др.
С милиарди горски фиданки, произведени в тукашните секционни разсадници под ръководството на млрадите лесовъди, се залесяват огромни оголели площи в цялата ни страна.
Автор: Диана Славчева
desant.net/
