Идеята на Делян Пеевски за създаване на държавно търговско дружество, което чрез верига магазини да осъщестява търговия с хранителни стоки, които са приоритетно от български производители, беше одобрена от бюджетната комисия в парламента в четвъртък. Промяната бе внесена от Йордан Цонев и депутати от “ДПС-Ново Начало”. Текстът бе една от малкото одобрени промени между двете четения на бюджета, който бе приет от бюджетната комисия в четвъртък около 22 ч. Повечето текстове бяха гласувани така, както са внесени от правителството.
Предлага се търговското дружество да е с капитал 10 млн. лева, като собственик на капитала ще бъде Министерството на земеделието и храните. При представянето на идеята Пеевски разясни, че продажбата на храни може да става например в пощенските клонове из селата и градовете у нас.
Предвижда се дружеството да осъществява чрез верига от магазини търговия с хранителни и други продукти от първа необходимост приоритетно от български производители, като търговската надценка няма да надвишава 10%.
По думите на Йордан Цонев това би скъсило веригата за доставка на хранителни продукти у нас, както и би понижило цените на хранителни продукти, които са надути спекулативно в някои случаи. Депутатът посочи, че подобни магазини има в страни като Германия и Франция.
“Създаването на държавна верига магазини за хранителни стоки с контролиран произход и цени е най-важната стъпка, която трябва да бъде направена от държавата за пресичане на спекулата на прекупвачите, веригите и картелите, подкрепа на покупателната способност на хората и достъпа до качествени и достъпни хранителни стоки, дори и в най-малките населени места”, пише в мотивите към предложението за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2025 г.
Преди да приеме държавния бюджет за 2025 г., бюджетната комисия в четвъртък одобри също бюджетите на Държавното обществено осигуряване и здравната каса.
Управляващите от ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-ДПС намериха как да парират опита на “Възраждане” да саботира приемането на второ четене на финансовия план на държавата чрез внасянето на 38 325 предложения за промени.
В началото на точката от дневния ред председателят на комисията Делян Добрев от ГЕРБ изчете писмо на председателя на Народното събрание Наталия Киселова до всеки един от депутатите на “Възраждане”, внесли по стотици или хиляди предложения. В писмото се казва, че в случая става дума за противоконституционна злоупотреба с право, поради което предложенията няма да бъдат допуснати за разглеждане поотделно и са комбинирани в 35 пакета, които бяха отхвърлени по допустимост. Предложенията на “Възраждане” нарушават и фискалната рамка, чието определяне е в правомощията изцяло на Министерски съвет, пише още в писмото на Киселова. Огромната част от внесените текстове на “Възраждане” са промени на отделни цифри в таблицата за бюджета с други, без никаква логика да стои зад тях.
Като цяло депутатите гласуваха повечето текстове от бюджета по вносител.
По време на заседанието бе отхвърлено предложението на Мартин Димитров и група народни представители от ПП-ДБ за двойно увеличение на таксите и данъците за хазарта у нас. Идеята беше срещу това да се увеличат например разходите за психиатрична медицинска помощ с 63 млн. лв.
Подкрепа не получи и предложението на Асен Василев и депутати от ПП за двойно увеличение на данъчните облекчения за работещи родители с деца. По изчисления на Василев мярката щеше да струва на бюджета 210 млн. лв.
Отхвърлено бе и предложението за запазване на прага за регистрация по ДДС на настоящото ниво от 166 000 лева. Проектът за бюджета за 2025 година предвижда прагът за регистрация по ДДС да бъде върнат на 100 000 лева. По думите на Теменужка Петкова негативният ефект за бюджета от вдигането на прага за ДДС на 166 000 лв. е довело до щета за бюджета от 139 млн. лв.
Не се прие също предложението на Мартин Димитров от ПП-ДБ да се премахне параграфът, който предвижда юридически лица да могат “да правят дарение” на бюджета под формата на доброволни вноски за целите на реализирацията на публични инвестиции.
Финансовият министър Теменужка Петкова посочи, че тази разпоредба дава възможността за използване на данъчна преференция от юридически лица, които искат да направят такава вноска към бюджета, добавяйки, че тук става дума за данъчно облекчение. Очакванията са постъпленията от такива доброволни вноски да възлизат между 50 млн. лева и 80 млн. лева, уточни Петкова, като посочи, че са проведени срещи с редица браншове, преди да бъде разписан този текст в проекта на бюджет.
Асен Василев, който също предложи премахване на въпросния параграф от проектозакона, посочи че е “шашнат” от отговора на Петкова и добави, че има европейска директива, която урежда насърчаване на инвестиции, както и национален закон за насърчаване на инвестиции. Според Василев това е рекет, тъй като държавата може да откаже да реализира публични инвестиции, ако юридически лица откажат да плащат доброволни дарения. Предложението на Василев не беше подкрепено от комисията.
Отхвърлена бе и идеята на ПП-ДБ заплатите в МВР да не се индексират на база брутната средна заплата за страната, а със средната основна заплата в страната.
Депутатите решиха да прехвърлят Българската банка за развитие (ББР) от Министерството на иновациите и растежа към Министерството на финансите, което според Асен Василев не е добра мярка. Министър Теменужка Петкова посочи, че Министерството на финансите смята да използва ББР във важни стратегически проекти, свързани с икономиката на страната и растежа, като националната програма за саниране и др. Тоест ББР престава да бъде насърчителна банка, а става правителствена банка, отвърна Василев, като сравни казуса с КТБ, която в миналото е давала заеми на свързани предприятия. Според него това би донесло щети за фиска в бъдеще. Петкова посочи, че ББР няма да загуби основното си предназначение да финансира малкия и среден бизнес, ако бъде използван пълният ѝ капацитет за целите на важни стратегически проекти за страната.
Предложение на Джевдет Чакъров от “ДПС-ДПС” да не се начисляват банкови такси за редица услуги, предлагани по т.нар. платежна сметка за основни операции, включително обслужване на сметката и тегленето на пари в брой от банкомат на банката, обслужваща сметката, не беше прието.
Предложение на Илиана Жекова и Деница Сачева от ГЕРБ-СДС за промени в заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, бяха одобрени от комисията. Мярката получи зелена светлина, тъй като в противен случай Агенцията за социално подпомагане няма да има възможност да се провеждат законово регламентираните процедури по национално осиновяване и целият процес по осиновяване ще бъде възпрепятстван.
Две отделни предложения на Асен Василев и Мартин Димитров да се ограничи таванът на новия дълг, който може да бъде поет за 2025 г., до съответно 11.9 млрд. лева и 12 млрд. лева, не бяха приети. Според вносителите на предложенията сума от порядъка на около 12 млрд. лева ще бъде достатъчна за покриване на дефицита и плащания по стари дългове през 2025 г. Законопроектът на бюджета предвижда новият дълг да достигне 18.9 млрд. лева през 2025 г.
Проектът за бюджет за 2025 г. година е с дефицит от 6.4 млрд. лв. на касова основа или 3% от БВП. Предвижда се в следващите четири години той да бъде свит до 2.2%.
Размерът на новия дълг, който може да поеме дъpжaвaтa тази година, възлиза на 18.9 млpд. лева, като се предвижда държавният дълг да достигне 61.7 млрд. лева или 26.6% от БВП.
Очакваният икономически растеж е 2.8% за 2025 г., като се предвижда БВП да достигне по текущи цени 215 млрд. лева.
mediapool.bg
