Днес църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден обаче е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана.
Традициите и обредите на българите на този ден демонстрират предхристиянски елементи, свързани с аграрната култура. Те произлизат от времето, когато земеделските практики променят възгледите на човека за живота, а основното внимание е било насочено към плодородието на земята, олицетворявано от жена, даряваща живот.
С Петковден започват подготвителните дейности за годежи и сватби, тъй като според народните вярвания светицата е защитничка на раждането и плодовитостта както при хората, така и при животните. Празникът бележи края на аграрния сезон – последната есенна сеитба и прибирането на реколтата.
Според народните поверия, ако на Петковден има слънце, листата на дърветата са все още зелени и овцете се събират на едно място, това предвещава тежка и снежна зима. На този ден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-голямият, наречен „Света Петка”, се поставя на масата върху мъжка риза, с паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекадява и семейството му се покланя три пъти. Най-възрастната жена вдига хляба високо, благославя всички и раздава парченца.
На този ден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове. На масата ни е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
До Димитровден – 26 октомври, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее.
