Преди 26 години общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) взема решение 12 октомври да бъде отбелязван като Ден на българската община. На тази дата през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван Закон за общините и градското управление. По силата на този закон Кметът е бил представител на „правителственната власт“, но в същото време е бил и представител на интересите на общината.
Датата носи символиката на първия Закон за общините и градското управление, приет на същия ден през 1882 година в Княжество България. С този закон се регламентира за първи път устройството и дейността на местните органи на държавната власт – общинските съвети, кметовете и техните помощници.
По силата на този закон кметът е “натоварен съ общинската полиция, както въ населените места, така и на цялото пространство на общинската територия, навсякъде гдето немя особенни полицейски власти”. В него е посочено още, че кметът надзирава и се грижи: “за безопасността и исправността на общинските пътища; за качеството и чистотата на храните и питиетата, които се продаватъ; за проверяването на теглилките и мерките; за предвардването или за спиранието на пакостите или злощастията; за порядъка въ театрата, концерти и общите места”.
Българската община е играела особено важна и обединителна роля през годините. Днес задълженията на кметовете се споменават в над 700 нормативни и поднормативни акта. През 1991 г., с приемането на новата Конституция, се определя, че “Република България е единна държава с местно самоуправление”, а общината е “основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление”.
От 2021 година с Решение на Министерския съвет датата 12 октомври е определена за Ден на българската община и местното самоуправление, по предложение на НСОРБ.
Честит празника на българските общини!
