Към 31 юли 2024г. идентифицираните жертви на домашно насилие в страната са общо 597 лица. От тях 11 лица са с увреждания, 159 са пострадалите жени, 3-ма са пострадалите мъже. Най-много са децата – 435 лица. От идентифицираните жертви – 388 са лицата, насочени към социални услуги, от които 8 лица с увреждания и 304 деца.
Сигналите за домашно насилие на телефон 112 от януари до август тази година са близо 26 000. Между 1 и 19 септември са постъпили още близо 2000, сочи статистика.
Формите на домашно насилие са безкрайни. Последиците от него също. Всяка жертва преживява по различен и уникален начин ситуацията на насилие, в която се намира. Въпреки това има някои типични реакции в поведението на жертвите, преживели насилие от страна на партньор.
Мълчанието. Най-унищожаващата за жертвата реакция. Насилието в семейството е тема – табу. Жертвите на домашно насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието им.
Живеем в свят, където да кажеш, че си се провалил или не си се справил е срамно. Когато жертвата на насилие говори за случилото й се, това неминуемо означава да признае първо пред себе си, а след това и пред външния свят, че е била слаба и несправяща се, че не е успяла да контролира ситуацията. Жертвите желаят да забравят насилието, но в същото време им е необходимо да говорят за него, за да могат да започнат процеса на оздравяване и да се освободят от тежките спомени. Това противоречие може да води до дълбока тревожност и конфликт.
Чувство за вина: Често жертвите поемат отговорността за насилието, вярвайки, че те са тези, които предизвикват агресията. Това убеждение въпреки че е погрешно, подкопава тяхното самочувствие и самооценка.
Липса на вяра в себе си: Жертвите често преминават през дълъг период на психическо състояние, което води до чувство на безпомощност и ниско самочувствие. Тези усещания могат да бъдат дълготрайни и трудни за преодоляване.
Зависимост: Чувствата на емоционална и финансова зависимост от насилника могат да задържат жертвите в токсични отношения. Това е особено предизвикателно, когато жертвите не виждат ясна алтернатива. Любовта към насилника, съчетана със страх, често създава объркване и затруднява вземането на решения относно бъдещето.
Промяна в отношенията към околните: Нарастването на недоверието е често срещан резултат, водещ до обсесивни и негативни представи за отношенията между хората.
Мисли: Дълбокото отчаяние и безнадеждност могат да доведат жертвите до крайни решения, което подчертава необходимостта от адекватна подкрепа и лечение. След акт на насилие, жертвата може да изпадне в емоционална криза, характеризираща се с повишени страхове и объркани мисли. Това състояние изисква внимание и разбиране от страна на околните.
