Музеят на Бай Ганьо в родното му село Енина ще бъде готов през лятото, сега в стаите се извършват довършителни ремонти. Това разказа за БТА Румен Сомов, който е правнук на прототипа на Алековия герой Ганьо Сомов. За създаването му преди пет години той е откупил полурухнала къща в центъра на селото, която е била музей на партизанина-парашутист Димо Астаджов. Домът на Бай Ганьо е бил съборен преди десетина година от новите му собственици и се е намирал наблизо.
Инициативата е подкрепена финансово както от самия Румен Сомов, така и от семейството му. След основен ремонт на къщата в момента се устройват стаи, в които ще бъде подредена експозицията.
По думите на Румен Сомов колекцията вече е голяма, като той откупува, но и му подаряват експонати. Като изключително ценни сред тях определя оригинален печат и юбилейна монета от изложението в Чикаго през 1893. Именно там преди 130 години, в прочутия Джаксън парк, се срещат Алеко Константинов и предприемчивият Ганьо Сомов, за да останат в историята като писател и неговият прочут герой. Румен Сомов е успял да събере много издания на различни езици на “До Чикаго и назад” . Сред тях е и преводът на френски на Феликс Вожели, изпратен в Казанлък през 1905 г. като специалист по залесяването.
Щастливеца среща бъдещия си литературен герой в павилиона “Български рядкости”
“До една маса в кьошето седи по турски върху сандък, постлан с килим, някой си българин, Ганю Сомов, с антерия, с широк червен пояс и безконечни сини шалвари и пуши цигара с едно дълго, черно, с янтар на края, цигаре. Пред него на масата са разложени няколко тъмносини ялдъзлии мускали, от които половината празни, останалите напълнени с терше”, пише Щастливеца.
Според неговия потомък обаче, фамилната история разказва, че Ганьо Сомов никога не е търгувал с розово масло в Чикаго, а е бил като пазвантин на българския павилион.
Бай Ганьо е роден през 1850 година в семейство, чиито предишни три деца починали и майката го оставила до кладенеца край къщата, за да му дадат името на онзи, който пръв ще го вдигне от калдаръма. Участвал е и като четник в Руско-турската освободителна война На изложението в Чикаго попаднал повече от случайно покрай казанлъшки търговци на розово масло. След завръщането си в България е бил за известно време глашатай в общината, разказа Сомов.
Запазена е и негова снимка, правена от Петър Топузов и съхранена от писателя-народовед Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Тя също ще бъде подредена в експозицията.
Авторът й Румен Сомов е икономист по професия, но от дълги години е татуист. Има издадени няколко книги с фейлетони, бил е и журналист, радиоводещ, карикатурист и илюстратор на сборници. Сега предстои да стане и основател на частен музей.
БТА/
