Историята на България по време на Втората световна война включва първоначален период на неутралитет до 1 март 1941 г., период на съюзяване със Страните от Оста до 9 септември 1944 г. и период на присъединяване към Съюзниците през Втората световна война до края на войната. В българската историография до 90-те години най-често участието на България на страната на Оста се пренебрегва, а това на страната на Съюзниците е наричано по съветски образец Отечествена война. В годините на Втората световна война, в зависимост от променящата се военнополитическа обстановка, българската армия провежда няколко частични мобилизации.
Още през юли – август 1939 година се попълват няколко съединения, които се развръщат на югоизточната граница, за нейното прикриване в случай на война с Турция. С присъединяването на България към Тристранния пакт в началото на 1941 година българските части действат с мирновременния си състав, като част от тях се комплектуват до щатовете за военно време с частична мобилизация. В резултат на мобилизацията през февруари и март 1941 г. съставът под знамената от 100 000 нараства близо три пъти, като във войската са мобилизирани 295 000 души, в трудови войски – 25 000, а в български държавни железници – 28 250. След обявяването на война на Англия и САЩ в края на 1941 г. мобилизационното развръщане нараства отново.
България е в положение на война с Великобритания и САЩ от 13 декември 1941 година. След като завладяват бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии започват бомбардировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 4744 тежко ранени. Разрушени само в София са 12 657 граждански обществени и жилищни сгради увредените в една или друга степен са в пъти повече. Българската противовъздушна отбрана сваля над 100 самолета. Загубите на противника са 159 загинали членове на екипажи и пленени 329 души.
Въпреки обявената война България не води активни бойни действия и е в дипломатически отношения със СССР. Въпреки това, по настояване на Уинстън Чърчил започват въздушни удари в различни краища на страната с мотива, че България е немски съюзник. След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа, генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени.
