От днес, 1 януари 2024 г., минималната работна заплата (МРЗ) става 933 лева. Новият размер беше определен с решение на Министерския съвет (МС) през октомври, пише БТА.
Той бе установен съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, според които минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Новият размер на МРЗ ще повиши дохода на над 500 000 работещи, съобщи преди дни социалният министър Иванка Шалапатова.
От днес минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се става 933 лв., а максималният – 3750 лева. През новата година минималното дневно обезщетение за безработица се запазва на 18 лв., максималното се увеличава на 107,14 лева. Това бе решено с приемането на второ четене на Законопроекта за държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 година.
Решено беше още осигурителят да изплаща на осигуреното лице за първите два работни дни (вместо досегашните три) от временната неработоспособност. След третия ден на настъпване на неработоспособността заплащането става от държавното обществено осигуряване.
Също от днес се повишава и линията на бедност в страната – от 504 на 526 лева. Очаква се около 800 000 българи от уязвими групи да получат финансова подкрепа в по-висок размер през 2024 г. вследствие на увеличаването на линията на бедност. От миналата година социалните помощи вече се определят в зависимост от линията на бедност.
От 1 юли 2024 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., ще се осъвременят с 11 на сто по т.нар. швейцарско правило. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще стане 580,57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях остава 3400 лева.
Средната пенсия ще достигне 833 лв., каза също социалният министър Иванка Шалапатова. Предвидено е от 1 юли 2024 г. добавката от пенсията на починал съпруг/съпруга (т.нар. вдовишка добавка) да се повиши на 30% от пенсията или сбора на пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга.
Еднократната помощ при раждане на дете за 2024 г. за първо дете ще е 375 лв., за второ – 900, за трето – 450 лв., за четвърто и всяко следващо – 300 лева. Месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, остават както следва: за семейство с едно дете – 50 лв.; с две деца – 110 лв.; с три деца – 165 лв.; с четири деца – 175 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лева. Запазва се размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), който остава 780 лева.
От тази година ще бъде променен доходният критерий за получаване на помощта. Семейства с доход на член на семейството в размер на 710 лв. ще получават пълния размер на помощта. Семейства с доход на член на семейството от 710,01 лв. до 810 лв. ще получават 80 на сто от пълния размер на помощта.
Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с увреждане е както следва: за дете с определени 90 и над 90% вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 1180 лв.; за дете с определени от 70 до 90% вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 570 лв.; за дете с определени от 50 до 70% вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лева.
Размерът на еднократната помощ за ученици в 8 клас за учебната 2024-2025 г. е 300 лв., записа парламентът в държавния бюджет за следващата година. По 300 лв. ще получават и децата в първи, втори, трети и четвърти клас.
Увеличават се заплатите на работещите в железницата с близо 20%
За работещите в НКЖИ и „БДЖ – Пътнически превози“ увеличението е с 19,6%, а за служителите на „БДЖ – Товарни превози“ то ще бъде 10% от януари 2024 г. и още 9,6% от април 2024 година. Това става възможно с предвидени допълнителни средства в Бюджет 2024.
Преди повече от два месеца, по време на среща с железничари от цялата страна, транспортният министър Георги Гвоздейков пое ангажимент, че с новия бюджет ще се търсят възможности за актуализиране на възнагражденията и подобряване на условията на труд в железницата. „Днес вече това увеличение е факт и от януари 2024 г. почти 18 000 служители ще работят при по-добри условия“, заяви министърът след приемането на бюджета на министерството.
Вече е подписан и Колективният трудов договор между ръководството на БДЖ и синдикалните организации, където е заложено увеличението. Променя се и стойността на средствата за храна, които от 150 лв. вече стават 200 лв. за всички служители на националния железопътен превозвач.
С направените промени от тази година заплатата на локомотивен машинист ще започва от 1654 лв., на началник влак – от 1519 лева. Минималната заплата на началник гара от 1 януари ще е 1725 лв., а на персонала, който отговаря за изправността на железния път – 2001 лева.
И учителските заплати се увеличават с 8.4%
След увеличението, стартовата минимална основна заплата на учителите става 1853 лева, добавя БНР.
Същият е размерът и за всички останали педагогически специалисти: ресурсни учители, възпитатели, ръководители на направления, информационни и комуникационни технологии, логопеди, психолози, педагогически съветници и други.
Минималната основна заплата за старши-учителите и старши-възпитателите става 1911 лева, а за главните учители и главните възпитатели – 1985 лева.
Директорите ще получават най-малко 2257 лева основно възнаграждение, а заместник-директорите – 2088 лева. В новия Колективен трудов договор се повишават работните заплати и на непедагогическия персонал.
За ръста на възнагражденията на педагозите са осигурени близо 290 милиона лева от Държавния бюджет.
НАП въвежда нови критерии за определяне на средни и големи фирми
До момента фирмите бяха определяни като „големи данъкоплатци и осигурители“ при внесени над 3 млн. лв. в бюджета, като последната актуализация на списъка с тези дружества е направена през 2017 г. НАП извърши преглед и корекция на лицата, попадащи в обхвата на Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“, съобщиха от НАП, цитирани от БТА.
Според новите критерии, дружествата трябва да са платили през 2022 г. над 3,5 млн. лв. данъци и осигуровки, след приспадане на възстановените през годината суми, или нетните приходи от продажби да са повече от 300 млн. лв. Посочените суми не трябва да са от еднократни сделки или разпореждане с имущество.
От 1 януари в обхвата на териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ (ГДО) влизат близо 1350 дружества. Сред тях са БНБ и банкови институции, застрахователи и презастрахователи, пенсионно и здравноосигурителни дружества и др. Критериите за регистрация в ТД на НАП ГДО се съдържат в Заповед номер З-ЦУ-2662 от 21.12.2023 г. Фирмите, които отговарят на описаните изисквания, ще бъдат вписани служебно в регистъра на ГДО.
От днес НАП създава нова Териториална дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ (СДО) с национален обхват. Целта на промяната е да се осигури фокус върху лицата, които имат съществен дял за приходите в бюджета, както и преминаване от последващ към текущ контрол. С новосъздадената структура се гарантира компетентно обслужване, качествени професионални консултации и възстановяване на дължимите от фиска данъци в максимално кратки срокове, което ще намали административната тежест за бизнеса и ще се стимулира доброволното изпълнение на данъчните и осигурителните задължения.
Пререгистрацията на фирмите в новата териториална дирекция, както и включването на нови дружества, които отговарят на условията, ще става служебно. За да бъдат вписани като средни данъкоплатци и осигурители, е необходимо дружествата да са платили през 2022 г. над 1,5 млн. лв. данъци и осигуровки, след приспадане на възстановените през годината суми, или нетните им приходи от продажби да са повече от 15 млн. лв. Посочените суми не трябва да са от еднократни сделки или разпореждане с имущество. Критериите за регистрация в новата териториална дирекция се съдържат в Заповед номер З-ЦУ-2660 от 21.12.2023 г.
Над 3300 дружества средни данъкоплатци и осигурители ще получат писма от приходната агенция с информация за промяната. Адресът на новата дирекция, която е с национален обхват, е в София на ул. „Шести септември“ 10.
ВиК услугите поскъпват
С решението на регулатора се изменят цените на 38 ВиК оператора – 27 регионални държавни дружества, 4 общински и 7 частни оператора.
Средното поскъпване за страната е с 15 процента, съобщиха от КЕВР за БТА.
Един от факторите за изменение на цените е приложения по нормативно определена методология инфлационен индекс за периода от одобряването на бизнес плановете до приемането на сегашното решение, уточниха от регулатора. Причина за ценовите корекции е и обстоятелството, че КЕВР намали утвърдените по бизнес плановете за 2023 година цени на редица ВиК дружества поради неизпълнението на инвестициите им и на нивата на единните показатели за ефективност за периода 2020-2021 г.
Като ценообразуващ елемент е включено и ежегодното 15-процентно увеличение на заплатите в сектора, което Комисията е длъжна да отчете съгласно подписаното национално споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, „Български ВиК Холдинг“ и браншовия синдикат „Водоснабдител“ – КНСБ, уточниха от регулатора.
Пълният текст на Решението на КЕВР за изменение на одобрените цени на ВиК услуги за 2024 г. е публикуван на интернет страницата на регулатора.
БНБ сваля основната лихва на 3,79 на сто
От днес, 1 януари, основеният лихвен процент (ОЛП – проста годишна лихва) става 3,79 на сто, съобщи Българската народна банка (БНБ) на интернет страницата си.
Това е първото понижение на основната лихва от октомври 2022 година, макар и с едва 0,01 на сто спрямо нивото от 3,80 на сто през декември 2023 година. През ноември ОЛП също беше 3,79 пункта, през октомври – 3,64 на сто, през септември – 3,53 на сто, през август – 3,29 на сто, през юли – 3,12 на сто, през юни – 2,96 на сто, през май – 2,77 на сто, през април- 2,47 на сто, през март – 2,17 на сто, през февруари – 1,82 и през януари – 1,42 на сто.
До края на септември 2022 година ОЛП беше 0,00 процента, а от първи октомври 2022 година БНБ го вдигна на 0,49 на сто, добавя БТА.
