През 1903 г. студентите в България отбелязват своя празник за първи път в салона на читалище “Славянска беседа” в София. Този ден става символ на студентската общност и образованието. През 1905 г., в правилника на Висшето училище, преименувано в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, се отбелязва за първи път 25 ноември като патронен празник на университета.
През 1916 г., след въвеждането на Григорианския календар, студентският празник се измества на 8 декември. Този ден се превръща в символ на университетската общност и се чества с веселие и активности. Въпреки трудностите през годините, свързани с промени в календарите и политически събития, студентите утвърждават 8 декември като свой официален празник.
След 1944 г., празникът е отменен и заменен с Международния ден на студентската солидарност на 17 ноември. През 1962 г. традицията се възстановява, но след 1968 г., когато Българската православна църква възстановява Юлианския календар, празникът се отмества обратно на 25 ноември.
Събитията около студентския празник се развиват в различни насоки. От една страна, този ден се отбелязва с официални церемонии и събития в университетите. От друга, студентите създават културни и социални инициативи, които обединяват общността.
През последното десетилетие студентската общност в България преживява промени в структурата на висшето образование. Расте делът на чуждестранните студенти, като те стават важна част от образователния процес. Националните политики в областта на висшето образование се формират въз основа на анализи и рейтингове, като акцентът пада върху подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда.
Днес, 8 декември, студентите в България не само отбелязват своя уникален празник, но и изразяват ангажимента си към бъдещето, обединени в стремежа си към знание и образование.
