На фона на надигащата се вълна на “Омикрон” расте и напрежението сред ресторантьорския и хотелиерския бизнес. След решението за затваряне на дискотеките в Смолян, Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведения в България, започват подготовка за масови протести. Причината – ограничителните мерки срещу разпространението на заразата.
През ноември, миналата година, собственици на ресторанти, заведения и хотели отново с протести поискаха правилата да важат за всички. А в Казанлък стопанин на ресторант пристъпи към събаряне на части от заведението и разпродажба на инвентар. Защото разходите му се бяха увеличили в пъти, обратнопропорционално на клиентите. Три месеца след тази история, отново сме в Казанлък, за да проверим настроенията в бранша и какво от обещаното е станало реалност. .
Звуци от потракващи прибори за хранене, работеща кафемашина или клиент, който си налива нещо за пиене в чашата, все по-рядко могат да бъдат чути в Казанлък. По две причини. Първата – заради високите разходи и намалелите обороти заведения затварят врати, а втората – заради пандемията и изискването за „зелен сертификат“, в ресторантите и кафенетата клиентите се броят на пръсти.
През ноември миналата година стопанинът на един от култовите ресторанти в центъра на града събори терасата на заведението и разпродаде част от инвентара.
Така Антон Каракоев се опита да намали разходите, за да оцелее. Три месеца след събарянето на терасата, ресторантът на Антон все още е отворен. Но стопанинът му казва, че сламката която го държи на повърхността вече е съвсем, съвсем тънка.
По европейската програма за подпомагане на ресторантьорите Антон е трябвало да получи 20 процента от размера на оборота за 2019-та година. Стопанинът на заведението е одобрен и парите са изплатени. Но наместо очакваните над 100 000 лева, сумата е малко над 6 хиляди – тоест – обещаните 20 процента не са се случили. А стойността на новата фактура за ток на обекта е тъкмо колкото изплатената помощ по европейската програма.
Същото е положението и при колегата на Антон Петър Стоянов. Той държи кафене в центъра на Казанлък. Също е кандидатствал и одобрен по програмата. Трябвало да получи около 50 000 лева. Взел е малко над 2 500 лева.
Обяснение защо парите са по-малко и Антон, и Петър, нямат. По думите им – информацията е била, че отпуснатите средства не са в размера на първоначално планираните. Няма и яснота дали във времето двамата стопани все пак ще получат пълния размер на обезщетенията, за които са били одобрени.
Но и Каракоев, и Стоянов казват, че туристическият бранш никога не е разчитал на компенсации и помощи. И че може да се справи сам, стига да не му пречат да работи.
И защото това не се случва, националните браншови структури вече подготвят протести. И Петър, и Антон искат правилата да са за всички.
Искат прогнозируемост и спокойствие. За да могат да гарантират заплатите на хората си и на тях самите. След последните протести през ноември, само в Казанлък затворените трайно заведения са повече от 6.
А Петър Стоянов е пресметнал, че ресторантьорския и хотелиерския бизнес дава поминък на минимум 2000 души в региона.
