Нарича се „Романтика за напреднали“ и първото ѝ представяне пред публика беше преди Рождество в Казанлък, където допреди две години живееше авторката. Женя Димова е позната на внимателните читатели със своите седем издадени досега книги, сред които поезия, един роман „Ела и съдините“, както и сборника с разкази „Сезонът на видимостта“. Получавала е национални награди и е публикувала в периодични литературни издания. През последните две години тя избра да се премести да живее в с. Голямо Дряново край Казанлък, където сега е председател на местното читалище „Зора – 1902“.
В литературните ни среди Женя Димова е уважавана като талантлив автор с ярко изразен свой почерк, но и като неординерна личност. В най-новата си книга тя затвърждава това мнение и показва поетична зрялост. „Романтика за напреднали“ е разделена на няколко цикъла, в които стихотворенията деликатно пренасят от външния свят към вътрешния. В тях Женя Димова отваря „прозорци“ към различни гледки, както се нарича единият цикъл – не само природни, но и гледките навътре в душата. Тя надзърта в раните и се старае да ги лекува, за да изведе човека от мрака на бездната, в която е попаднал. Това са стихове, които въздействат като пречистваща вода. Това е изключително силна стихосбирка, каквато не се появява често в литературния ни пейзаж.
Ето и едно стихотворение от „Романтика за напреднали“:
Онова, което изглежда че блести,
при изгрев и залез в небето,
когато присвиеш очи и се замислиш
за съдбата на думи като Сега и Завинаги,
може да е свилената нишка на любовта,
захваната за сърцето ти.
Другият ѝ край се ветрее в пространството,
но от цялата ѝ дължина
вероятно няма да остане и следа
след още един повей на времето.
Просто часовете са
пропуснатите ни мисли,
на които позволяваме да се заиграват
с ласката на листата, с одумването на дънерите
в гората на живота ни –
страшна и приказна едновременно.
Източник: БНР Стара Загора
