На 9 август 681 година, по време на 16-тото заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитерът Константин за първи път споменава съществуването на българската държава.
Шестият вселенски събор, известен също като Трети Константинополски събор, се провежда в периода от 7 ноември 680 година до 16 септември 681 година. Под знака на император Константин IV Погонат, този събор взема 102 важни решения, които включват осъждането на патриарсите Сергий I, Пир и Кир, както и на папа Хонорий I.
Презвитер Константин от Апамея изразява мнението си, че ако беше бил послушан, когато изразявал своите възгледи още в началото на събора, “не бихме изпитали това, което претърпяхме през тази година, сиреч каквото преживяхме във войната с България”. Това изказване на Константин е свързано със сключването на мирния договор между България и Византия, който може да се смята за международно признание на Дунавска България. Следователно началото на Дунавска България може да бъде датирано от 681 година. Технически обаче, това представлява признаване на част от предварително признатата Велика България при времето на Ираклий Кубрат.
