Президентът на КНСБ, Пламен Димитров, съобщи, че за един човек, живеещ и работещ самостоятелно, необходимият месечен нетен доход за издръжка на живота е 1402,25 лева. За тричленно семейство, с двама работещи възрастни и едно дете до 14 години, общата издръжка струва 2524,05 лева. Този доход е нараснал с 0,6% на тримесечна база и с 10,6% на годишна база.
От тази сума, необходимата сума за храна е 557,38 лева за един работещ, което представлява 39,8% от общия разход. Въпреки намалението на цените на яйцата с 6,5% на тримесечна база, те все още са нараснали с 45,9% на годишна база, което не дава осезаем ефект на поевтиняването им. Млякото и млечните продукти са поевтинели с 0,4% за тримесечие, но на годишна база растат с 25,5%. Слънчогледовото олио е намаляло с 8,2% за тримесечие и с около 25% на годишна база.
Сред нехранителните стоки се наблюдава ръст на цените с 0,3% на тримесечна база и с 7,8% на годишна база. Цените на топлоенергията са нараснали с 39% на годишна база, а в здравеопазването – с 10,2%, а лекарствата са се повишили с 18% през годината. От друга страна, транспортните цени са се намалили с 2,2%.
Според КНСБ, малката потребителска кошница се е “подрастнала” с 20 лева за една година – от 90 лева сега става 109 лева. Това означава нарасналата издръжка с близо 11%. Продължаващите високи равнища на цените в сравнение с нашите доходи, водят до ограничено потребление на много от стоките и услугите. Почти 45% от българите са в риск от бедност и не могат да си позволят нормална храна, отбеляза Димитров.
КНСБ настоява за промени в Закона за държавния бюджет за 2023 година с добавяне на нови 305 млн. лева за гарантиране на допълнителни средства за ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор, което да компенсира кумулативната инфлация от януари 2021 до май 2023 година. Организацията иска минимален ръст от 10% на всички заплати, както и въвеждане на необлагаем минимум и връщане на 20% ДДС ставки за хляб, брашно и ресторантьорски услуги.
Димитров счита, че твърдението на финансовия министър, че получилите 10% увеличение на заплатите през миналата година в публичния сектор нямат право на такова, е несъстоятелно. Той обясни, че ако лице, заето в публичния сектор, не е получило необходимото увеличение за последните две години и половина, откакто има такава висока инфлация, то е “на минус”. Затова трябва да се гледа целият период на нарастване на инфлацията, а не само нарастването на заплатите през миналата година.
